петък, 15 юли 2011 г.

<Марс>

Целуни ме, със отрова изпълни ме -
искам да ме жертваш
и да ме захвърлиш -
от другата страна на лудостта.
От другата страна на светлината...

Вземи ме, откажи ми,
със страстта си зарази ме.
В деня ми глупав смисъл няма,
ако с теб нощта не ме докосне...
....целувката на тъмнината;

Замаяна, отчаяна, изпълнена с надежда,
ти, дяволско присъствие,
усмихваш се и аз съм покорена,
а ти - изчезнал
със
скоростта на светлината.


15.07.11
23:20

петък, 17 юни 2011 г.

По тебе

Обърни се, погледни ме щом си тръгваш,
искам да съм пътят, който тъпчеш,
Сгази ме като шума ти под тебе,
нищо не е грубо, ако е от тебе

Усмихни се между златните коси,
един път само, но дълбоко ти ме погледни
Уж случайно и забавено, като на филм
Подай ръката си, хвани ме...

След тебе,
Целувам с поглед там, където стъпваш.
Сърцето стъпките брои ти.
Във мен гори надежда ден да дойде,
към мен да тръгнеш, слънце мое.

Да се скрия с тебе под един чадър - ще съм
Щастлив, макар наполовина мокър
Сгази ме като шума ти под тебе,
нищо не е грубо, ако е от тебе!

Кръвта ми се вълнува,
докосванията ти с ток ме удрят
и живея...

17.06.2011

P.S. Превод от македонско наречие на едноименната песен на Тоше Проески. Оригинален текст на македонско наречие от: Antonija Šola

сряда, 18 май 2011 г.

Боко, Боко...

Жал ми е за Премиера. Истина ви казвам, на човека-Бог не му е лесно - съвсем сам на Абсолютния връх.
А колко злини трябва да се пребори ежедневно и колко неправди неговата вездесъща ръка трябва да поправи... Мъчно ми е за Премиера...

Ето вчера - нищо и никакъв ден - дето се вика, "no april's rain, no flower's bloom, no wedding Saturday within the month of June!" му съобщили, че около 1000 лекари са напуснали България от началото на годината, а 66 млади лекари (току що завършили) напускали страната ежемесечно.
Той се хванал за главата и се почесал решително.
"Така ли трябва да бъде?!" попитал пред журналистите мъжки. И веднага сам си отговорил "Не!", т.к. никой не знае отговора на въпросите Бокови освен самият Боко.
"Държавата ги дотира от 20 години, а те бягат!" И тук затаете дъх за гениалното решение: Всички току що завършили медицина ("държавна поръчка") да бъдат задължени да работят по 5 години в България след дипломирането си.А-маха! Ще ми емигрират без да са питали Премиера. Я да си налягат парцалите и да работят тук по 5 години (поне) за по 300 до 400 лв. /Заплатата на лекар със специалност в държавна болница е 480 лв./ Тоооо къде го дават така, каква е тая слободия, бе? Що за личен избор - да идеш току що завършил да правиш специализация в Германия и да получаваш по 3000 евро на месец?! /В България удоволствието да специализираш, в която и да е област на медицината се заплаща, освен за по 1-2-ма души, които са били summa cum laude на випуска си, носителите на т.нар "златен хипократ" и дори и при те не винаги действително избират къде да специализират - често този избор е асистиран./
Та къде са ми се юрнали тези нещастни студентчета? (междувременно в течение на медийната изява биват сведени още няколко бисери в т.ч. че "трябва да изнасяме студенти като футболисти" (Демек чуждестранни студенти да обучаваме и след това кой ще ни плаща за тях!? Ей това само не разбрах!), а също и че не само студентите медици, а и всички трябва да поработим по 5 години в България след завършването пък тогаз - кой къде иска. (Без да искам мислено смятам колко още ми остават до петте години... Какво мислено бокохулство!)

Днес пък - друга криза - приемаме в парламента оставката на шефа на НОИ. Предварително, разбира се публично сме заклеймили като "виновен" човек, който назначихме преди 1 година и 2 месеца. Нещо повече казахме, че е виновен за "неправилно заложена приходна част в бюджета на ДОО. (Събирането на осигурителни вноски е отговорност на НАП и това, че не са събрани заложените приходи е очевидна отговорност на НАП), намекнахме че човекът, с който решихме бокоугодно да си измием ръцете е възрастен и за това вече не може да си сметне правилно бюджета и дори казахме, че т.к. е навършил пенсионна възраст трябва да се пенсионира. (Същият този човек лично изготвя проектите за бюджета на ДОО последните 13 години...)След като казахме всичките тези бокоугодни неща, решихме, че това е ДОБРО и й казахме да си ходи.
И тази същата не стига, че Негово Величие Боко й е наредил да напуска, не само не напусна на първия ден ами и даде една твърде неБокоугодна пресконференция в последния си работен ден, на която никак не си затвори устата. Обясни, че са й спускани списъци за назначаване на некомпетентни хора от ГЕРБ на работа. Даде ясно да се разбере, че е жертва на долнопробна интрига между министри, които просто си измиват ръцете. И всичко това по един крайно неБОКОугоден начин.

Казвам ви, мъчно ми е за Премиера...

П.С. Прилагам цитат материал публикуван днес във вестник "Труд":

"Христина Митрева пое поста управител с решение на парламента от 5 март м.г. Тя е завършила статистика, от 1997 г. е главен актюер, ще рече бюджетар на НОИ и ръководи дирекцията за анализи, планиране и прогнози в института до 2009 г. За кратко е и заместник на социалния министър Младенов.
Специализирала е актюерство в Оксфорд, Единбург и САЩ. Владее английски, чешки и руски

"Светлана Ангелова (спрягана за новия шеф на НОИ) е депутат от ПП ГЕРБ от русенския избирателен район. Тя е родена на 9 юни 1969 г. в Горна Оряховица, завършила е социални дейности, финанси и психология, специализирала е и здравен мениджмънт. Освен зам.-шеф на социалната парламентарна комисия тя работи и в комисията по правата на човека и вероизповеданията.

петък, 11 февруари 2011 г.

2010

Подтикната бях да направя бърза равносметка на изминалата 2010 г.

Ще обърна внимание само на същественото.

За Света: Светът върви уверено към свършека си, както правеше последните 10 000 години откак хората взеха да излизат от пещерите.

За любовта: Изминалата година - категорично най- щастливата в живота ми досега. Той е всичко. Казвам го така открито защото знам, че почти никой няма да го прочете. Ревниво пазя щастието си от завистливи погледи. Те се оказват неизменно на най-неочакваните места. Облекчението да ЗНАЕШ е огромно. Чувството да нямаш съмнения е незаменимо. Имам в прегръдките си всичко, което някога съм искала и повече. Балансът е крехък, но ще направя всичко, за да го запазя. Георги, обичам те.

За приятелите: Нещата се развиваха стремглаво в ситуацията Win Some, Lose Some. Установих, че с хората, които доскоро наричах "най-близките" ми приятели нямам и една дума да си кажа. Приех това за нормално, не без болка. Някои от тях обаче започнаха да се връщат, да излизат от скривалищата си... Научих се да се доверявам по-трудно. Научих се да изисквам много повече. Срещнах някои от най-вдъхновяващите персонажи, които съм имала възможност да намеря досега по пътя си. Имам надежда, че ще се развият в страхотни образи. Получавам големи възможности. Уверявам се в благосклоността на съдбата да ме дарява непрестранно с истински стойностни и ценни хора около мен. Никога не ме е лишавала от това. И сега продължава да не ме лишава. Специални поздрави на Венци, Теди, Поли, Симчо, Валя, Дани, Косьо и Нина.

За литературата: Не четох толкова колкото трябваше да прочета, писах доста по-малко отколкото трябваше да напиша. Срещнах Фредерик Бегбеде на живо. Дори разменихме няколко изречения. Всеки ден осъзнавам все по-силно, че намирам живота си до голяма степен безсмислен извън литературата, но не мога да намеря в себе си сили да пиша и чета всяка вечер вместо да бохемствам. Нямам време да си спестявам каквото и да е. Отбелязвам необходимостта от промяна.

11.02.2011 г.

петък, 28 януари 2011 г.

На Нина

Дъждът в неделен ден да пада,
а ти по слънце да вървиш.
Когато падаш, да не се предаваш.
Дори да страдаш, да не те боли.

Да бъдеш всеки ден различна,
и с четири надежди да блестиш:
В деня ти - триумфални арки нови.
В нощта ти - вино, обич и мечти.


28.01.2011г.
15.15 h.

P.S. Честит рожден ден, 29-ти януари. :)

петък, 21 януари 2011 г.

Очи

На себе си невярна бях,
и облаците празни гоних...
Ранявах и ранена бях,
получих много и загубих...

Мен всяка пропаст ме привича,
и всеки грях ме изкуши
и всяка горест ме изцежда,
но всяка мъка си ми ти...

Че само с поглед ме посочи,
но в океан ме потопи,
не проговори ти, но ме оброчи,
на само тези две очи.

Потъвах, губих се по тебе,
как исках да ме знаеш само в миг,
и както аз - ти мене да ме мислиш,
и стъпките ми тайно да броиш.

И в дън нощта се будих всяка,
да те изтръгвам от съня,
да бъда твоя, грешна, плаха
да идвам в твоя буден сън сама.

22 януари 2011,
1:30 h.