Tram observation

Беше дяволска жена. От тези, след които всички се обръщат. Можеше да спре времето с поглед. Навсякъде беше на мястото си. Създаваше впечатление, че винаги владее ситуацията. Дали знаеше, че е прекалено красива, за да е щастлива? И, че тази красота не е дар, а заем, срещу който плащаш много скъпо. Няма нищо хубаво в това всички да искат да са около тебе и че всеки се изкушава да те докосне. Не е здравословно някакси.
Тя гледаше разсеяно през прозореца на трамвая, намести очилата си, като не забелязваше чара, който разсипва наоколо. Точно три момчета я гледаха с отворена уста. С това се свиква... даже става отегчително.
И аз я гледах. Ей такива хора ме карат да си мисля на моменти, че има нещо бисексуално в мен. Рядко мъж може така да ме грабне. Мъжете отчайващо рядко са истински чаровни. Трудното при това влияние е, че те прищпорва да се справиш с много повече отколкото можеш да овладееш. И да, знаеш го от самото начало.
Трамваят се движеше много бавно. При все това, спря толкова внезапно, че разби сърцето ми. Тя тръгна, усмихната радостно.
Тогава видях момчето с розова роза в ръката. Не беше нищо специално. Даже беше леко грозноват. Но като видя усмивката й, усмихна се и той с тихия възторг на някой, който не може да повярва на собствения си късмет. Погледнах към нея набързо и да, този беше човекът, който я вълнуваше. По лицето й нямаше и следа от досегашната уморена скука. Слезе и му подари страхотна целувка. Беше като кадър от романтичен филм, на фона на подходящ ракурс и слънчева светлина.
Усмихнах се на любовта им. Беше толкова непосредствено красива, направи деня ми.




That I call a devil woman! One of those who make anyone turn their heads after her. She could stop time with one look. She belonged everywhere and nowhere. Leaved everyone under the impression she...
That I call a devil woman! One of those who make anyone turn their heads after her. She could stop time with one look. She belonged everywhere and nowhere. Leaved everyone under the impression she always controls the situation. I wondered if she knew she's too beautiful to be happy? And that that extreme beauty is not a gift but a loan, and in exchange for such a loan one pays monstrous interest.
There is nothing nice if everyone wants to be around you, nothing nice if everyone wants to touch you. It really isn't healthy.
She was looking absently through the window, reseating her glasses, ultimately never noticing the amounts of enchantment she was spreading around. Exactly three nearby standing men were looking at her with their mouths open. One reaches one's peace with that... it even starts to get dull from a moment on.
I was looking at her as well. People like this make me think there's something bi sexual in me. A man could rarely catch me up like that. Men are desperatlely seldom really charming. The difficulty with this influence is that it spurs you on to cope with more than you can handle. And yes, you know that from the very start.
The tram was moving very slowly. Nevertheless when it stopped it was so sudden, it broke my heart. She went, happily smiling. Then I saw the boy with a pink rose in his hand. He was nothing special. He was plain, really. But then he saw her and smiled with the modest exaltation of a person who couldn't beleive his own luck. I quickly looked at her, yes that was the one that moved her. There was no sign of the tired boredom she had in her eyes just a minute ago. She stepped down and gave him a great kiss. It was like a flash from a romantic movie, foreshortening the sun light.
I smiled at their love. It was so spontaneously beautiful. It made my day.