Очи

На себе си невярна бях,
и облаците празни гоних...
Ранявах и ранена бях,
получих много и загубих...

Мен всяка пропаст ме привича,
и всеки грях ме изкуши
и всяка горест ме изцежда,
но всяка мъка си ми ти...

Че само с поглед ме посочи,
но в океан ме потопи,
не проговори ти, но ме оброчи,
на само тези две очи.

Потъвах, губих се по тебе,
как исках да ме знаеш само в миг,
и както аз - ти мене да ме мислиш,
и стъпките ми тайно да броиш.

И в дън нощта се будих всяка,
да те изтръгвам от съня,
да бъда твоя, грешна, плаха
да идвам в твоя буден сън сама.

22 януари 2011,
1:30 h.