Тя:
- Без да знам кога и как
ти дойде и ме плени!
Тръпнех от вина и страх.
Чаках, исках, молех, питах...
Той:
- Погледни ме, Слънце мое,
моя тъжен ден огрей!
Усмихни се, Цвете мое
и в съня ми смисъл влей!
Тя:
- За любов и страст говориш,
а не казваш кой си ти?!
Пощади ме, избави се!
Аз съм с него! Забрави...
Той:
- Обърни се, остави го!
С теб нещастен ще е той!
Погледни ме, забрави го!
Ти си моя, аз съм твой!
Тя:
- Пламнах, цяла изгорях!
Погледът ти ме докара в Ада!
С твоя огън да се боря,
слаба и безсилна бях...
Той
- Подлудяваш ме, обичам те!
Ще те чакам да си с мен!
Само ТИ си - в теб се вричам,
ако искаш - ти недей!...
Тя:
- Гледам него, виждам тебе -
в кръг безумен се въртя!
Стара песен, Обич моя -
аз не знам какво да чувствам!...
Той:
- Осмели се, пристъпи!
Тебе чакам, Песен моя!
Аз не съм живял преди,
а сега - без теб не мога!...
Тя:
- Изгорях... Уви! Любов!...
Вече нямам своя воля.
Нямам тайни, само зов -
да ме пощадиш те моля!
Той:
- Приближи ме, Обич моя!
Дал съм целия си свят.
Щом те нямам, нямам нищо,
а усмихнеш ли се - съм богат!
23.01.2007
четвъртък, 29 януари 2009 г.
Диалог
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар