вторник, 21 юли 2009 г.

Нещо мъничко

Не искам да съм просто някоя,
беглата, случайната и скритата,
да си разменяме потайности и
страностите ни тук-там да се приплитат.

От толкова условности съм уморена,
не отговарям вече като ме запитат,
дали това със теб е истинско,
не смятам ли, че ти ще ме отритнеш?...

Не, няма да отделям чувства за случайности,
омръзна ми от всичко кухо и безлично,
приятелите стават бавничко познайници,
а списъкът със ценности за всички ни е минало...

Ще си поискам нещо от живота, нещо мъничко,
което ще е повече от много,
ще е достатъчно, ще е единствено
за мен - и ще се дам в отплата.

Ще си поискам да съм първата, последната,
да съм в сърцето ти запазена единствена.
И първата ти мисъл сутрин,
целувката ти вечер и да спим притиснати.

21 юли 2009


Публикувано от в

4 коментара:

  1. bookmark26 август 2009 г. в 23:58

    Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. bookmark27 август 2009 г. в 0:09

    Мъничките неща са твърде важни, означават много и са по-силни от думите. Да ги забелязваш и да държиш на тях не означава, че си дребнав, педантичен или "обладан от демони" ...

    ОтговорИзтриване
  3. bookmark28 септември 2009 г. в 13:46

    ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА. В жест най-обикновен , ала човешки. В любима песен , слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки. В усмивката на влюбени очи , която търсиш твоя ден да сгрее. В забравата на смелите мечти , когато правиш опит за летене . В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време. Да не виниш за всичко някой друг. Да не превръщаш обичта във бреме. Във ручеите топли на кръвта , в сълзите непринудено родени. Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време..." ДАМЯН ДАМЯНО

    ОтговорИзтриване
  4. Bilyana L. Ruseva23 февруари 2010 г. в 1:21

    Красота. :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)