Септември в "Света Троица"

След доста дълго отсъствие - ето ме отново в блог пространството, което "за всички мои фенове", ще запълня с нови публикации в най-скоро време.
Някъде между изтощителната работа за световния империализъм (срещу който съм твърдо против) и четенето вечер за правоспособност и адвокатски изпит (срещу четенето вечер също принципно съм твърдо против, ама нейсе), смятам да се отдам на творчески размисъл и на вдъхновението си (или липсата на същото и точно ТИ, драги или драга ще го четеш!)...

И така - каня те да станеш съпричастен/на към болезненото ми самоосъзнаване и на радостите на растежа. Заповядай в моя ъгъл.

В моята малка и мизерна стая,
в моят малък живот с голямо значение,
в моите откраднати минути за себе си...
и моята пепел посипана в косите...
И през моите вечерни разходки в парка (Много обичам парка "Света Троица"!), с моят диск на Тексас...
С моите приятели, част от които бяха доста търпеливи тази година...
С моите писаници,
с моята новооткрита самотност.
С моят дъжд, който за пръв път харесвам,
и с киселата ми физиономия отразена в някоя сива, оловна локва...
С моят мазохизъм и моето неистово, сурово желание за живот.
С моето студено утро, в моят Септември.

See you soon...

P.S.
And I am back as the real me.

Forever not yours: ;-)
Bilyana L. Ruseva