четвъртък, 29 януари 2009 г.

Ефективна присъда за Максим Стависки

На 4 ануари 2009 бургаските апелативни съдии постановиха ефективна присъда от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по казуса "Максим Стависки". Срокът, за който наложената присъда щеше да бъде условно отложена бе запазен, но присъдата бе постановена като ефективна. Увеличени бяха и обещетенията, които подсъдимия Стависки трябва да заплати - за смъртта на 23 годишния Петър Петров - от 90 хил. лв - на 120 хил лв. и за причинената тежка телесна повреда на тогава 18 годишната Мануела Горсова от 80 хил. лв - на 150 хил. лв.

Решението на Бургаския Апелативен съд бе взето при особено мнение на председателя на състава с-я Георги Кошничаров, който заяви пред медиите, че според него така наложеното наказание не отговаря на изискването за справедливост и не би помогнало за постигане на целите на генералната превенция. Важно е да се отбележи, че цитираните мотиви на председателя на съдебния състав ще бъдат съобразени от ВКС при обжалването на присъдата.

Припомням, че през август 2007 г. световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика тежка катастрофа, при която загина 23 годишния Петър Петров, а 18 годишната Мануела Горсова остана в будна кома почти година и все още се възстановява. Пробата за алкохол на Стависки тогава отчете над 1.1 промила.

Считам, че е добре да се дискутираме тук казуса "Стависки" и да помислим и аргументираме коя присъда е по-удачна в случая - както с оглед справедливостта на наложеното наказание - така и с оглед целите на генералната превенция - точно в акцентите, които е посочил съдия Кошничаров.

Споделете мнинията си, колеги. Считате ли, че причинена смърт + причинена ТТП + употребата на алкохол обосновават ефективна или напротив - условна присъда? Може ли чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст, съобразени с това, че е останал да помогне на мястото на инцидента и факта, че е признал цялата обстоятелствена част на обвинителния акт по начина, по който е формулирана (съдът е длъжен да определи наказанието при условията на 55 НК) да обоснове превес на смекчаващите вината обстоятелства? Достатъчно ли е едно наказание да е юридически издържано и правилно определено - такова беше и първоначалното наказание - за да е справедливо?... Как считате?

Моето мнение по казуса

Ако трябваше да отсъждам аз щеше да има ефективна присъда - около година лишаване от свобода и аналогични на сегашните ( на апелативния съд) обезщетения по гражданските искове.

Прави сте, че казусът е емоционален. И че "малко се изсилиха" също е вярно. Ще се мотивирам кратко:
1.Подсъдимият е употребил алкохол - независимо дали е в стойността, която измериха в началото или впоследсвие - алкохол безспорно е употребен.
2.Подсъдимият е превишил ограничението от 60 км/ч с цели 40 км/ч и е карал с около 100 км/ч.
3.Подсъдимият е причинил смърт и тежка телесна повреда.

Колеги, всичко, което трябва да се направи е да се погледне текста в кодекса. Наказанието пак е определено под минимума - дори при две години и половина лишаване от свобода.

Противно на съдия Кошничаров смятам, че именно за целите на генералната превенция Максим трябва да лежи. Нямам нищо против него. И на мен като на всички ми изглежда симпатичен и добър човек. Но при положение, че само за миналата година по пътищата на страната са загинали над 1060, очевидно трябва да се вземат по-сериозни мерки да се внуши на обществото, че няма ненаказани. Вярвам, всички сте съгласни, че обратното е общото усещане в момента. Разбира се персоналната се съобразява преди генералната превенция, но имаше видео, което показа Стависки да шофира в Русия.
В последна сметка вероятно ВКС няма да остави наказанието толкова дълго. Ще влезе за година и нещо, ще излезе след 6м. (Ако изобщо се стигне до изпълнение на ефективна присъда). Ще бъде в затворническо общежитие, а не затвор (а разликата е значителна). Никой няма да допусне да му се случат неща, които иначе никой не предотвратява за другите осъдени.
Изказването с връзването на кънките изобщо не заслужава да бъде коментирано, но и то не може по никакъв начин да обоснове условна присъда.

Статията е моя, публикувана във facebook групата "Law Faculty at Sofia University Saint Climent Ohridski" през януари 2009.

Правни аспекти на Европейското гражданство. Към въпроса за съпоставката на европейското и българското гражданство

Според юридическата наука гражданството е политико-правната връзка между индивида и държавата, която има траен и устойчив характер. В този смисъл гражданството на Европейския съюз (ЕС) е поредната негова особеност, която разграничава Съюза от класическото разбиране за международна организация.

Съгласно чл. 15 от Всеобщата декларация за правата на човека: “Всеки човек има право на гражданство.” Гражданството е правно качество, с което могат да се характеризират само и единствено физическите лица – и от тази гледна точка то ще бъде разгледано в настоящата разработка.

Понятието "европейско гражданство" е въведено от Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС) или Договор от Маастрихт (1992). Материята по европейското гражданство всъщност не е регламентирана в самия договор от Маастрихт, а в поправките, които той внася в Договора за създаване на Европейска икономическа общност (който след ДЕС се нарича "Договор за създаване на Европейска общност").

При взимането на решението установяване на гражданство на Съюза държавите-членки са водени от желанието да установят пряка политическа връзка между ЕС и хората, така че те да бъдат по-активно въвлечени в социалния, икономически и културен живот на европейско ниво. Както посочва доц. Юлия Захариева – “Счита се, че въвеждането на европейското гражданство е едно от сериозните движения по формулата "Европа - на гражданите”. ... “Народите - разбираме хората, тези хора, които са избиратели, потребители и които, разбира се, са най-активните икономически оператори в това огромно икономическо пространство, което се изгражда близо 50 години.”

С европейското гражданство за пореден път се доказва стремежа на лидерите не просто да създадат коалиция, а да обединят народите, както заявява Жан Моне още през април 1950-та.

Интересен е въпросът за определянето на Европейското гражданство като понятие, понеже понастоящем все още не е категорично научно определено понятието “Европейски съюз”. Както изтъква доц. Ружа Иванова в една от лекциите си по Право на Европейския съюз - ЕС не е международна организация, нито държава и следователно не можем да го окачествим нито като федерация, нито като конфедерация, в този ред на мисли.

Доц. Иванова сравни ЕС със заглавието на един от известните разкази на Уилям Сароян – “Нещо като цвете, нещо като нож, нещо като нищо друго на света”. Макар и поетично това определение, като че ли не ни дава ключа към понятието за ЕС, още по-малко към понятието за Европейско гражданство.

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че гражданството на Съюза се придобива като пряка юридическа последица от пълноправното членство на националната държава на лицето в Европейския съюз. Когато едно физическо лице придобие на каквото и да е основание гражданство на държава-членка, то придобива и гражданство на ЕС – автоматично – без да е необходимо да извършва каквито и да е правни действия. Съвместяването на гражданството на националната държава с гражданството на ЕС не означава бипатризъм. В началото на изложението гражданството бе дефинирано като политико-правна връзка между индивида и държавата с траен и устойчив характер. Следователно европейското гражданство не може да бъде определено по същия начин, понеже ЕС не е държава. Ще бъде направен опит понятието да бъде изяснено, чрез преглед на главните му особености.

Основните апекти, които е необходимо да бъдат изтъкнати по отношение на европейското гражданство са два :

1. предоставя допълнителни права;

2. не може да се придобива отделно от националното гражданство – от хора, които не са граждани на държава-членка на ЕС или от хора без гражданство (апатриди);

Интересно е да се отбележи, че към този момент Европейското гражданство не носи тежести и задължения, а само права. С други думи - de lege lata няма ясно дефинирани задължения, които да произтичат от европейското гражданство: няма задължителна европейска военна или цивилна служба, няма дори европейски данък.

Все пак според Хартата за основните права на ЕС „ упражняването на тези права налага отговорности и задължения”.

За сметка на това – и разбира се – в интерес на гражданите правата, които произтичат от Европейското гражданство са много и разнообразни. Измежду тях е необходимо да се посочат следните:

1. право на свободно придвижване и пребиваване на територията на Съюза – т.е. в рамките на ЕС за всеки негов гражданин важи с пълна сила принципът “Ubi bene ibi patria.”

2. право на дипломатическа и консулска защита извън ЕС от представителство на която и да е от държавите-членки, когато неговата собствена държава няма представителство;

3. избирателно право (право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент или за местни власти в държавата, в която се е установил, независимо от националното му гражданство. Т.е. гражданинът придобива и активно и пасивно избирателно право.) Тук е важно да се подчертае, че “където и да са трайно установени, извън границите на своята държава, те могат да участват в изборите за Европейски парламент.”(доц. Юлия Захариева в интервю пред Инфо Радио на 2 ноември 2004 год.) А така също и в изборите за местни органи на власт в страната на постоянното пребиваване.

4. право да сезира Европейския омбудсман;

5. право да се обръщат към институциите и органите на Съюза на всеки един от езиците на Съюза и да получават отговор на същия език;

6. право на достъп до документи на Съюза;

7. право на петиция пред Европейския парламент (Това право е предвидено от Договора за Конституция за Европа, който, още не е ратифициран от държавите-членки.)

Като абсолютни субективни права, правата произтичащи от европейското гражданство могат да бъдат противопоставени на всяко трето лице – т.е. всички правни субекти са длъжни да се съобразяват с тях и да не ги нарушават.

Видно е, че на гражданите на ЕС се предоставят множество, при това съвсем немаловажни права и възможности, чиито правопораждащ юридически факт е членството на съответната национална държава в Съюза.

Европейското гражданство не заменя националното. Както е изтъкнато и в текста на ДЕС (1992) то го допълва. Освен това, както бе вече отбелязано – не може да се придобива отделно от националното гражданство - следователно всеки гражданин на ЕС е преди всичко гражданин на собствената си държава и трябва да се съобразява с нормативно установените в нея правила на своето национално гражданство. Тук, разбира се, се натъкваме на още един проблем, а именно - ако твърдението от предходното изречение е вярно, как ще обясним примата на Правото на европейския съюз (ПЕС), който е цялостен и всеобхватен? Безспорно при всяко появило се противоречие ще приложим ПЕС – чл. 5, ал 4 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 (КРБ 1991) и съгласно разпоредбите на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. Следователно можем да заключим, че макар да не подменя, нито поглъща националното – европейското гражданство представлява своеобразна надстройка над него и го обогатява. Казано накратко – гражданството в ЕС е наднационално. Все пак – с оглед на разглеждания проблем е важно да се подчертае, че гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на държава-членка, различна от държавата по произход на конкретния европейски гражданин. Единствено в компетентността на държавите-членки е да определят правилата за придобиване и изгубване на национално гражданство.

За да онагледя същността на разглежданото понятие посочвам следната “Концептуална рамка на Европейското гражданство”, представена в T-Kit on European Citizenship (Пособие по Европейско гражданство) на електронен адрес: http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf


Съгласно чл. 25 ал.1 от Конституцията на Република България “Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.”

Т. е. в нашия основен закон са застъпени и принципа на произхода и принципа на територията (на месторождението). Като вторият се прилага само тогава, когато прилагането на принципа на произхода е невъзможно. Освен това на основание чл. 12 и сл. от Закона за българското гражданство във връзка с чл. 25 ал.1 КРБ (1991) българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Принципно е възможно при определени обстоятелства и въз основа на международен акт българско гражданство да се придобие чрез опция или чрез трансфер.

По отношение на гражданството на ЕС тези възможности не съществуват. Българско гражданство се придобива и чрез реинтеграция (възстановяване). Способът се прилага, когато едно лице е придобило чуждо гражданство, но след това възстановява предишното си.

Българското гражданство (както и всяко национално такова) е онази политико-правна връзка между индивида и държавата, която обуславя националната принадлежност на лицето, определя правата, които то има като гражданин и задълженията, които трябва да съблюдава.

На първо място следва да се посочи, че за разлика от европейското, българското гражданство само по себе си е източник на множество конституционно установени правни задължения за лицата. Всеки български гражданин е длъжен :

1. да спазва законите;
2. да зачита правата и законните интереси на другите;
3. да защитава Отечеството (когато това е необходимо);
4. да плаща данъци и такси, установени със закон;
5. да оказва съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия;
6. не може да откаже за изпълнява задълженията си, заради религиозни или други убеждения;

Българското гражданство включва в съдържанието си и две от т.нар.
права – задължения – тези по чл 36 ал.1 и 53 ал.3 от КРБ (1991).

Правата на българските граждани, закрепени в Глава втора на Конституцията (1991) са неотменими (освен в няколко изрично предвидени извънредни случая) и задължение на българската държава е да ги гарантира, да следи за тяхното спазване и тя самата да ги съблюдава.

В контекста на пълноправното членство на Република България в ЕС след 01.01.2007 всички български граждани придобиват и качеството “гражданин на ЕС”. Основната цел, която се преследва, чрез установяването на европейското гражданство е да се укрепят защитата и правата на гражданите на страните-членки. Тоест, привилегия на всеки български гражданин е да се ползва от всички права, които европейското гражданство предоставя, като това не отменя правата, закрепени в Глава 2 (КРБ 1991), нито конституционно установените задължения.

Всъщност понятията “европейско” и “българско” гражданство не се различават фундаментално. Дори напротив – включват някои общи черти. Например както държавата България, така и ЕС дължат консулска защита на гражданите си, които се намират извън територията им. Освен това част основните граждански права и свободи като активното и пасивно избирателно право, правото на петиции (макар че според КРБ 1991 то би следвало да бъде уредено чрез закон, а такъв de lege lata все още не съществува), правото на сезиране на обмудсман, правото на свободно придвижване (съответно в рамките на територията на страната или на Съюза) са закрепени и в Конституцията на Република България в ДЕС (1992).

Българското и европейското гражданство не са тъждествени категории, нито се изключват. Най-точно е да се посочи, че се застъпват и обогатяват взаимно.


Ползвана литература:

1. Стойчев, С. Конституционно право. С., 2002.
2. Борисов, О. Международно публично право. С., 2003.
3. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
4. http://www.evroportal.bg
5.http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720480
6. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
7.http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=192&Itemid=45
8. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=897&sectionid=1&id=00001

януари 2007, Русева, Биляна Л.

Ще бъде тихо...

На Н.Т.


Здравей, любов, ела и прегърни ме,

Душата ми се сви без теб…сама

Мълчи и просто целуни ме,

Аз искам да ме притежаваш пак...


Ще има светлина от свещ,

ще бъде тихо и за миг във времето,

ще съм отпусната в ръцете ти,

и всеки ще забрави себе си…


Ще бъде като първия ни път,

ще има тръпнене и шепот.

Светът ще е притихнал във очакване,

плашливо да разкрием себе си…


Ще бъде топло, ще сме искрени,

ще имам нови сетива…

Ще чувствам с цялата си осезаемост,

целувката на любовта.


Когато утре отпътувам,

а вдругиден заспя сама,

в луната ще се отразява,

усмивката ти, стоплила нощта.


23.01.2009

Диалог

Тя:
- Без да знам кога и как

ти дойде и ме плени!

Тръпнех от вина и страх.

Чаках, исках, молех, питах...

Той:
- Погледни ме, Слънце мое,

моя тъжен ден огрей!

Усмихни се, Цвете мое

и в съня ми смисъл влей!

Тя:

- За любов и страст говориш,

а не казваш кой си ти?!

Пощади ме, избави се!

Аз съм с него! Забрави...

Той:
- Обърни се, остави го!

С теб нещастен ще е той!

Погледни ме, забрави го!

Ти си моя, аз съм твой!

Тя:
- Пламнах, цяла изгорях!

Погледът ти ме докара в Ада!

С твоя огън да се боря,

слаба и безсилна бях...

Той
- Подлудяваш ме, обичам те!

Ще те чакам да си с мен!

Само ТИ си - в теб се вричам,

ако искаш - ти недей!...

Тя:
- Гледам него, виждам тебе -

в кръг безумен се въртя!

Стара песен, Обич моя -

аз не знам какво да чувствам!...

Той:
- Осмели се, пристъпи!

Тебе чакам, Песен моя!

Аз не съм живял преди,

а сега - без теб не мога!...

Тя:
- Изгорях... Уви! Любов!...

Вече нямам своя воля.

Нямам тайни, само зов -

да ме пощадиш те моля!

Той:
- Приближи ме, Обич моя!

Дал съм целия си свят.

Щом те нямам, нямам нищо,

а усмихнеш ли се - съм богат!



23.01.2007

Белегът


Ще дойде ден и ти ще разбереш,
че аз съм
белегът от смъртната ти рана,
че времето не би ме заличило,
че болката ще става по–голяма!

Светът накръст ти преброди -
опитай се да ме преглътнеш като хапка,
стреми се спомена да изгориш –
и пепел сива нека да остана!

Но продължавай! Тук не спирай. Бързай!
Крилата разпери и полети!
С дома ти само болка ще те свързва,
и смътен сън, че в нещо си сгрешил!

24. 01. 06