Открито писмо

До проф. Анелия Клисарова – Министър на образованието Няма да започна това открито писмо с „Уважаема Госпожо Министър”. Аз не Ви уважавам, госпожо Министър. Вие сте професионално и персонално непозната. Никой не Ви е чувал, а след няколко месеца никой няма да си спомня за Вас. За седмиците, през които Сте министър сътворихте вече няколко гафа, с които не мога да се примиря. Това не ме учудва – част сте от особено талантливо правителство, което безпрецедентно извади българския народ на улицата през летните месеци. Не мога да оставя без последствие вашите гафове и нещо друго – не мога да оставя без последствие Вашата наглост, безпардонност и дебелоочие. В едно с вашите колеги от МС и вие сте се самозабравила. Дори няма да коментирам въпроса за „майчиния език” – там има по-големи специалисти и вярвам, че няма да остане без коментар. Днес обаче чета за друго „гениално” предложение, представено от Вас. От учебната програма по литература, предлагате да отпаднат произведения като „Моята молитва” и „Майце си” на Христо Ботев, „Бай Ганьо” на Алеко Константинов, романът „Тютюн” на Димитър Димов... Няма да кажа, че явно не Сте ги чела, щом предлагате (в съзвучие с вашите експерти в министерството) да отпаднат тези творби. Произведения представляващи фундамента на българската литература – поезия, роман, а за критическата дискусия относно жанровата характеристика на „Бай Ганьо” няма какво и да споменавам на невежа като Вас. Явно, че вие и други моменти власт имащи мижитурки добре сте прочели и разбрали следното послание: Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Разпознавате се в него и ви е страх. Натовареността на учениците не ви е стреснала още в шести клас да ги затрупате с индийски и цигански приказки. Може да се каже много по отношение на адекватността на учебните програми. Предвид няколкото ви публични участия пред медиите - и относно Вашата лична адекватност. Ще оставя бъдещето да покаже колко скоро Вие ще сте история. Дано да е скоро.