Keep bleeding... (A sudden rush of blood to the head.)

- Ехо! - Здравей, Биляна?
Знаеш ли, че кървиш? Усещаш ли, боли ли те?

- Да, вярно. Странно. Наистина кървя.

- Сигурно много боли?

- Не, не боли. Не усещам нищо.

- Добре ли си? Как се чувстваш, Биляна?

- Чувствам се затворена в телефонна бутка. Виждам какво става навън, но не искам да изляза и да участвам в случващото се.

- Не е ли това едно голямо клише? Не е ли всичко това изкуствено?

- Ако е клише, то то е вечно.

- Биляна, кръвта ти капе, няма ли да направиш нещо?

- Невъзможно е.

- Защо, превържи се.

- Това не е кръвта ми, а само страхът ми. Нека тече...

- Кръвта ти, ще изтече...

- Нека тече.

- А ти помниш ли лъва?

- Кой лъв?

- Е,... как кой лъва, затворен в аквариум?

- ....Да, помня.... It's something I must live with every day.

- Когато си задаваш някои въпроси, сещай се затова. За безпомощността на лъв, затворен в аквариум. Сигурно се забавляваш с тъпите си метафори... Кръвта ти изтича, Биляна. И "умностите ти" няма да я спрат.

- Ако изтича, как усещам този внезапен прилив на кръв в главата? A sudden rush of blood to the head...

- Това е опит на организма ти да вкара кръв в главата ти, за да почнеш да мислиш и да се привържеш. Или поне да се вдигне малко нивото на адреналина ти...

- А ти какво си?

- Аз съм съвестта, която пренебрегваше, твоето подсъзнание и единствено на мен ми пука за теб. Какво се опитваш да направиш? Мислиш ли, че някой се трогва от глупостите ти, от твоята нещастност? От тъпотиите, които пишеш или от тва, че кръвта ти вече изтича?

- Keep bleeding, love. Keep bleeding.

Tu-tup, tu-tup, tu-tup...