Денят е 11 март 2009, часът е около 11:20. Тя върви по коридора на четвъртия етаж и говори по телефона с широка усмивка. Точно 2041 дни след като стъпи с въодушевление по същите тези коридори Биляна Л. Русева успя да се дипломира и да се откъсне от месомелачката наречена Юридически факултет на Софийски Университет.
Дипломиран юрист, магистър по право и дипломант на Софийския университет. Всичките гръмки фази, които винаги са ми звучали толкова добре и са ме мотивирали през годините сега ми се струват изпразнени откъм съдържание. Колко неща трябваше да видя, да свикна, да се нагодя, да разбера и да се примиря. Колко несправедливости се случиха пред очите ми. Всичко в името на заветната диплома. Цялото ми образование се оказа един дълбок личен провал, а Софийският университет с решителното участие на юридическият му факултет разби на пух и прах всичките ми младежки мечти, представи и въжделения. Като много студенти в "нашия" факултет също казах неведнъж "да", когато исках да кажа"не". И моето както на повечето колеги достойнство пострада нееднократно. Научиха ме, че "право" не трябва да се смесва със "справедливост" и че субективизма и неравнопоставеността властват на всички нива. Чувстваш се толкова безличен и незначителен и те точно това искат. Да мачкат достойнства, да насаждат страх и неувереност. Спокойно изброявам на пръстите на двете си ръце преподавателите, от които останах с добри впечатления и с уважение, за близо 6 години в университета...
Днес казвам "сбогом" на университета не с носталгия, а с облекчение. Че, да, Боже Господи, няма вече да съм студентка и да водя веселия студентски начин на живот, но и няма да ме скъсат още веднъж на писмен държавен изпит без да е ясно защо! Без даже някой да е заел катогорична позиция относно кое е вярното решение на държавния казус. Няма да видя с очите си как допускат на устен изпит скъсан на казус студент. Няма да ми се налага да се усмихвам и да стискам ръцете на хора с мъртви души, затънали в тинята на собственото си самодоволство или маниакална грандомания.
A farewell to arms.
Дипломиран юрист, магистър по право и дипломант на Софийския университет. Всичките гръмки фази, които винаги са ми звучали толкова добре и са ме мотивирали през годините сега ми се струват изпразнени откъм съдържание. Колко неща трябваше да видя, да свикна, да се нагодя, да разбера и да се примиря. Колко несправедливости се случиха пред очите ми. Всичко в името на заветната диплома. Цялото ми образование се оказа един дълбок личен провал, а Софийският университет с решителното участие на юридическият му факултет разби на пух и прах всичките ми младежки мечти, представи и въжделения. Като много студенти в "нашия" факултет също казах неведнъж "да", когато исках да кажа"не". И моето както на повечето колеги достойнство пострада нееднократно. Научиха ме, че "право" не трябва да се смесва със "справедливост" и че субективизма и неравнопоставеността властват на всички нива. Чувстваш се толкова безличен и незначителен и те точно това искат. Да мачкат достойнства, да насаждат страх и неувереност. Спокойно изброявам на пръстите на двете си ръце преподавателите, от които останах с добри впечатления и с уважение, за близо 6 години в университета...
Днес казвам "сбогом" на университета не с носталгия, а с облекчение. Че, да, Боже Господи, няма вече да съм студентка и да водя веселия студентски начин на живот, но и няма да ме скъсат още веднъж на писмен държавен изпит без да е ясно защо! Без даже някой да е заел катогорична позиция относно кое е вярното решение на държавния казус. Няма да видя с очите си как допускат на устен изпит скъсан на казус студент. Няма да ми се налага да се усмихвам и да стискам ръцете на хора с мъртви души, затънали в тинята на собственото си самодоволство или маниакална грандомания.
A farewell to arms.
Публикации
