понеделник, 14 декември 2009 г.

To expose or to be exposed – that is the question?

На Антон

"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"

След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.

Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.

В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.

Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.

Ъъъ.

вторник, 15 септември 2009 г.

The Karma Killer

За всички почитатели на силата на самовнушението и позитивната мисъл -
(btw, наскоро видях как във facebook хората стават фенове на "позитивното мислене - OMG!) - отговорно заявявам, че в момента, в който казах "в моят септември!", септември наистина стана мой.

Take care. И внимавайте к'во си пожелавате. ;-)

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Септември в "Света Троица"

След доста дълго отсъствие - ето ме отново в блог пространството, което "за всички мои фенове", ще запълня с нови публикации в най-скоро време.
Някъде между изтощителната работа за световния империализъм (срещу който съм твърдо против) и четенето вечер за правоспособност и адвокатски изпит (срещу четенето вечер също принципно съм твърдо против, ама нейсе), смятам да се отдам на творчески размисъл и на вдъхновението си (или липсата на същото и точно ТИ, драги или драга ще го четеш!)...

И така - каня те да станеш съпричастен/на към болезненото ми самоосъзнаване и на радостите на растежа. Заповядай в моя ъгъл.


Пълно двустранно подравняванеВ моята малка и мизерна стая,
в моят малък живот с голямо значение,
в моите откраднати минути за себе си...
и моята пепел посипана в косите...
И през моите вечерни разходки в парка (Много обичам парка "Света Троица"!), с моят диск на Тексас...
С моите приятели, част от които бяха доста търпеливи тази година...
С моите писаници,
с моята новооткрита самотност.
С моят дъжд, който за пръв път харесвам,
и с киселата ми физиономия отразена в някоя сива, оловна локва...
С моят мазохизъм и моето неистово, сурово желание за живот.
С моето студено утро, в моят Септември.

See you soon...

P.S.
And I am back as the real me.

Forever not yours: ;-)
Bilyana L. Ruseva

вторник, 21 юли 2009 г.

Нещо мъничко

Не искам да съм просто някоя,
беглата, случайната и скритата,
да си разменяме потайности и
страностите ни тук-там да се приплитат.

От толкова условности съм уморена,
не отговарям вече като ме запитат,
дали това със теб е истинско,
не смятам ли, че ти ще ме отритнеш?...

Не, няма да отделям чувства за случайности,
омръзна ми от всичко кухо и безлично,
приятелите стават бавничко познайници,
а списъкът със ценности за всички ни е минало...

Ще си поискам нещо от живота, нещо мъничко,
което ще е повече от много,
ще е достатъчно, ще е единствено
за мен - и ще се дам в отплата.

Ще си поискам да съм първата, последната,
да съм в сърцето ти запазена единствена.
И първата ти мисъл сутрин,
целувката ти вечер и да спим притиснати.

21 юли 2009


петък, 3 юли 2009 г.

Александър

Снощи се прибирах по безкрайния маршрут към Овча Купел в един ужасен, претъпкан и категорично миризлив № 60. Бях се силно пренапрегнала - имах много работа през деня, вечерта пък забелязах, че ОББ са пропуснали да преведат на време и без това нищожната ми заплата, та главата вече ме болеше и ми бе станало адски усилно, горещо... Нещо прогресивно и главоломно загубвах "вярата в доброто и човека", та това ми носеше и силно главоболие, наред с обезсърчението... Някъде в "Красна поляна" - квартал, който решително отричам и отказвам да забелязвам - се опитах да затворя очи и да дремна за 5 минути в опит да си пресека главоболието... (А тези, които ме знаят по - добре им е ясно - и в опит да не видя някого, който ще ми причини нервно напрежение със самото си съществуване на тротоара). Успях да задремя и се събудих точно на кръстовището на Никола Мушанов и Житница от лек натиск по крака. Автобусът бе препълнен с потен и нервен народ. А точно до мен - едно малко дете - момченце, което хората притискаха отстрани, а баба му държеше за ръката. Стреснах се и станах.
- Ела да седнеш.
- Не, няма нужда слизаме след 2 спирки! - Веднага каза бабата.
- Нищо, нека да седне. - И докато сваря да го кажа, детето не бе изчакало втората ми покана и беше седнало на седалката, а аз стоях до него. Беше изключителен красавец на не повече от 6 или 7 години с остригана много късо светла кестенява коса и огромни, изразителни кафяви очи. Загледах го заради очарованието, което излъчваше. Кротко стоеше, не се движеше много и гледаше напред. Питах го:
- Как се казваш?
Той се обърна погледна ме, усмихна ми се и каза:
- Александър. - Последното бе изречено с такова достойнство и неприкрита гордост, че ми стана смешно и също му се усмихнах.
- Много хубаво име. - рекох набързо.
Баба му мълчеше. Александър държеше в ръцете си листи формат А4, на които беше отпечатана азбуката в еднакви квадратчета - ръкописно и печатно, в малки и големи букви. Както беше казала бабата на втората спирка трябваше да слязат, а той не изчака покана и стана сам и отиде при нея още преди да сме стигнали до спирката.
- Много Ви благодаря! - обърна се към мен и каза той. Тонът на това дете, изказът и цялостното му държание някак създаваха впечатление за възрастен в тялото на дете, беше толкова силно развит умствено в сравнение с годините си, че това беше явно дори от 3-те реплики, които размених с него.
- Моля, няма за какво. Ти буквите ли учиш?
- Не, аз вече ги знам.
Докато казваше последното, Александър вече слизаше с баба си на спирката. Тя го държеше за ръката и му говореше нещо, докато аз се отдалечавах с автобуса. Вероятно го учеше, че не бива да разговаря с непознати. Матрицата вече държеше малкия Александър и той малко по малко също щеше да започне да губи вяра и в доброто, и в човека...
Седнах на мястото, което му бях отстъпила и още се усмихвах. Главата ми бе спряла да ме боли. Колкото и черно да беше настроението ми, колкото и кофти да беше денят ми, Александър изми това за части от секундата само с усмивката си.
И тогава аз прозрях по странен начин смисъла от всичко... В очите на един случаен Александър, който едва ли бе навършил 7 години...

сряда, 24 юни 2009 г.

Keep bleeding... (A sudden rush of blood to the head.)

- Ехо! - Здравей, Биляна?
Знаеш ли, че кървиш? Усещаш ли, боли ли те?

- Да, вярно. Странно. Наистина кървя.

- Сигурно много боли?

- Не, не боли. Не усещам нищо.

- Добре ли си? Как се чувстваш, Биляна?

- Чувствам се затворена в телефонна бутка. Виждам какво става навън, но не искам да изляза и да участвам в случващото се.

- Не е ли това едно голямо клише? Не е ли всичко това изкуствено?

- Ако е клише, то то е вечно.

- Биляна, кръвта ти капе, няма ли да направиш нещо?

- Невъзможно е.

- Защо, превържи се.

- Това не е кръвта ми, а само страхът ми. Нека тече...

- Кръвта ти, ще изтече...

- Нека тече.

- А ти помниш ли лъва?

- Кой лъв?

- Е,... как кой лъва, затворен в аквариум?

- ....Да, помня.... It's something I must live with every day.

- Когато си задаваш някои въпроси, сещай се затова. За безпомощността на лъв, затворен в аквариум. Сигурно се забавляваш с тъпите си метафори... Кръвта ти изтича, Биляна. И "умностите ти" няма да я спрат.

- Ако изтича, как усещам този внезапен прилив на кръв в главата? A sudden rush of blood to the head...

- Това е опит на организма ти да вкара кръв в главата ти, за да почнеш да мислиш и да се привържеш. Или поне да се вдигне малко нивото на адреналина ти...

- А ти какво си?

- Аз съм съвестта, която пренебрегваше, твоето подсъзнание и единствено на мен ми пука за теб. Какво се опитваш да направиш? Мислиш ли, че някой се трогва от глупостите ти, от твоята нещастност? От тъпотиите, които пишеш или от тва, че кръвта ти вече изтича?

- Keep bleeding, love. Keep bleeding.

Tu-tup, tu-tup, tu-tup...

понеделник, 1 юни 2009 г.

The Shuffle Winamp ESSAY

Най-голямата глупост, която отново ми се натрапи наскоро под формата на велик цитат е: "It's better to have loved and lost, than never to have loved at all". Два пъти съм обичала. И двата пъти свърши меко казано катастрофално - и въобще не се изразявам литературно - бе брутално, отвратително и "потресающо" (новата ми любима дума - категорично спечелила бокс-офиса на речника ми за месец април и май 09'... Овации!). Нищо better няма в това lost. Всеки път имаш усещането, че Бах е бил точно един. И той е умрял на сцената на твоето самолюбие, в средата на личната ти драма.
Единственото, което ти остава е мизерната, смаляваща се и мижава надежда, че един ден ще си припяваш "Обичал съм преди, но не Така"... и това "Така" ще е онова истинското, значимото, което ще те накара да забравиш нараняванията, обидите, които възприе ненужно лично, яростта, болката, гнева, които те будеха нощем, заради, които остана без нокти...
Ежедневието ми се сля в един нестихващ кошмар, от който нямам търпение да се събудя... Всяка сутрин ставам и с истинска болка слагам маска на усмихнат лентяй, за да избутам още един ден преди да срещна някой, на който да изсипя душевното си разтройство...
Между другото точно вчера за малко да се бутна на Графа в идеалния човек, който вътре в моето "извратеното съзнание" заслужава да изяде кофа с лайна само защото бе говорила неподходящи неща, в неподходящо време на неподходящ човек, а аз - съответно по най-баналния начин ги бях прочела.... :)

"Чух, че имала стил,
от познати разбрах, не понасяла дим.."

Установих, че се кефя да видя ужаса в очите й, но някакси не ми се прииска да бях я накарала да съжалява, че не може да пропадне в дън земя... А можех да го сторя. Загубила съм и лошите си черти, наред с качествата напоследък. Помислих си дори: "Биляна... Ти премного наранява. Сега просто е твой ред." /макар че никога не съм намирала особено вдъхновение в идеята за кармата - някакси е твърде лесно.../ "This is how you remind me of what I really am."

"Where you are, seems to be as far as an eternity?" Драматично пропаднаха опитите да извадя от главата си призраците, с които до вчера споделях живота си. И двамата. И да - по един жалък и отчаян начин пробвах да направя всякакви глупости с цел да отвлека вниманието си на произволна, илюзорна посока, като осъзнавах още в момента обречеността на пробата. "I wish that I could fly above the sky, so very high"... Проба - грешка. Грешка. Грешка... Както обикновено - в период на мрачна депресия изпаднах и в творчески период. Който е слаб освен всичко друго, както нещастниците прочели до този момент с with or without regrets са забелязали...

"I'm all out of love, I'm so lost without you..." Опитах известен период от време да се самосъжалявам на кърваво-сълзливи любовни парчета. Тъпо беше, щото и без това съм толкова омотана, че блудкавостта им ме кара да искам да повръщам непрестанно. Повръщ. Животът ми е по-вълнуващ от тях, макар и в кофти смисъл. Опитах се да си отговоря на най-важния въпрос дали ми липсва той или представата за него... И като не успях, предпочетох да напиша една касационна жалба и да изключа Слави, защото знаех още на кой телевизор, той непременно върви, поради липсата на кабелна. Само дето не се "опитах да светя като крушка."

"Ti prego aspettami perche non posso stare senza te... " Убедих се, че няма никакво значение дали обичам или мразя. И двете ще ме изтощят еднакво и накрая пак ще съм отритната... Нещо, което написах преди година и нещо, неподозирайки колко съм била права. Цикълът в съзнанието се задълбочава, ако позволиш да използваш "Не" в три поредни изречения. Сега звучи изкуствено, но всъщност е твърде лесно, докато плачеш като малко дете да кажеш "Не мога! Повече не мога!...Не искам!" Затова, trust me, никога не го прави. А ако искаш нещо независимо какво - постарай се този от когото го искаш, да ти отговори три пъти с "да", ако ще въпроса, който задаваш е: "Искаш ли да отворя прозореца?". Теория на шефа ми, която споделям само като пиша есета.

"I've found the reason for me, to change who I used to be..."
Съдбата, Господ, или който както предпочита да го нарече, обаче винаги е имал(а) някаква откачена обич към мен. Дори сега не ме остави дълго да тъна в despair. И отново се прояви по най-странен начин като ми показа най-хубавото момче в света наскоро.... И аз както нормално в такъв случай може да се очаква (една "случайно случила се случайност" бях indeed infatuated... "oh, my life is brilliant, my love is pure." ..., което разбира се съвсем не ми попречи да продължа да запълвам дупките в съзнанието си със неслучайни случки: "След цветовете вече идва ред на мъжете... (И тя ги сменя)"...

Обаче и това със смяната е период. Отминава. А едно истинско Слънце е винаги добре дошло. Ей това е надеждицата - онази почти умрялата (макар, че не умира последна), за която ви говорих по-горе. Надеждицата, че нещастното ми животче ще бъде озарено от смисъла на истинската любов.

"ДА. ДА. Да. Да, това не е шега. Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета. Нямат твоите сини очи."

P.S. Ако някой се познае, да знае, че не става въпрос за него.
Всички образи в това есе са fiction. They have no firm connection with reality.

Използвани са цитати от произведения написани или изпълнени от: Alfred Tennyson, Мирослав Костадинов, Ина Григорова, Nickelback, Adam Noah Levine of Maroon 5, Lenny Kravitz, Air Supply, Милена, Laura Pausini, Hoobastank, Христо Смирненски, James Blunt, Теньо Гогов, Михаил Лъкатник;


--
Приятелски поздрави,
Биляна Л. Русева,
Поезия е онова, което се губи в превода.


сряда, 27 май 2009 г.

No regrets

Разкажи ми историята си,
Да, ние всички се променяме...
И бихме изживяли живота си заедно,
като напълно непознати.
Не съм си губила ума, умът ми си е мой - сама го дадох.
Не можеше да ме гледаш как плача,
Не намери време за това...
и ето как аз бавно се изплъзнах...

Без съжаления / Те не сработват (никога).
Без съжаления / те само раняват...

Изпей ми любовна песен,
или просто единствена строфа.
Да кажем: "Всичко е въпрос на гледна точка!",
А приятелите ми твърдят, че справям се отлично...

Знам, че отстрани,
изглеждахме идеални едни за друг, (така казваха всички)
но нещата не вървяха някак...
а и ти така и не хареса майка ми...

Не искам да те мразя,
но това е всичко с което ме остави.
Горчив привкус след тебе и фантазиятаза всичко,
което можехме да имаме заедно...

Но без съжаления / Те не сработват.
Без съжаления / Те само раняват.

(Казват ми - стоиш до много късно.)-
Знам, че още го говорят...
(Ти си много ниска, за да носиш килограми!)
- Демоните във главата ти...(
Върни им тези клипове, тъй много късно е...)

Щом за миг престана да те мразя, (довиждане)
Почвам просто да съжалявам за нас...

Помниш ли снимките ни? (Лудост!)
Там където единствено се смеем? (Беше тъй неубедително!)
Изживяхме дните на живота си.
(Е, благодатя ти. Куршумите ти бяха истински...)

Но без съжаления / Те не сработват.
Без съжаления / Те само раняват.

Изпей ми любовна песен или просто единствена строфа...
Да кажем: "Всичко е въпрос на гледна точка!",
А приятелите ми твърдят, че справям се отлично...

Всеки път, когато исках да съм всичко,
Всеки път, когато заминавах...
Всеки път като ми каза да си тръгна,
аз исках просто теб и да остана...
Всеки път, когато ме поглеждаше и всеки път, когато се усмихваше....
се чувствах тъй пуста, защото ме третираше като дете.
Обичах как се смеехме ...
Обичах да те виждам как ми се усмихваш...
Често си сядам и си мисля за тебе.
За известно време...
След това ми отминава-
Почвам да си мисля за някой друг....
и в крайна сметка любовта, която имахме,
мисля
официално е мъртва...

Опит за Превод на No Regrets, Robbie Williams

19 май 2009
00:27h

четвъртък, 12 март 2009 г.

Денят "X"

Денят е 11 март 2009, часът е около 11:20. Тя върви по коридора на четвъртия етаж и говори по телефона с широка усмивка. Точно 2041 дни след като стъпи с въодушевление по същите тези коридори Биляна Л. Русева успя да се дипломира и да се откъсне от месомелачката наречена Юридически факултет на Софийски Университет.

Дипломиран юрист, магистър по право и дипломант на Софийския университет. Всичките гръмки фази, които винаги са ми звучали толкова добре и са ме мотивирали през годините сега ми се струват изпразнени откъм съдържание. Колко неща трябваше да видя, да свикна, да се нагодя, да разбера и да се примиря. Колко несправедливости се случиха пред очите ми. Всичко в името на заветната диплома. Цялото ми образование се оказа един дълбок личен провал, а Софийският университет с решителното участие на юридическият му факултет разби на пух и прах всичките ми младежки мечти, представи и въжделения. Като много студенти в "нашия" факултет също казах неведнъж "да", когато исках да кажа"не". И моето както на повечето колеги достойнство пострада нееднократно. Научиха ме, че "право" не трябва да се смесва със "справедливост" и че субективизма и неравнопоставеността властват на всички нива. Чувстваш се толкова безличен и незначителен и те точно това искат. Да мачкат достойнства, да насаждат страх и неувереност. Спокойно изброявам на пръстите на двете си ръце преподавателите, от които останах с добри впечатления и с уважение, за близо 6 години в университета...

Днес казвам "сбогом" на университета не с носталгия, а с облекчение. Че, да, Боже Господи, няма вече да съм студентка и да водя веселия студентски начин на живот, но и няма да ме скъсат още веднъж на писмен държавен изпит без да е ясно защо! Без даже някой да е заел катогорична позиция относно кое е вярното решение на държавния казус. Няма да видя с очите си как допускат на устен изпит скъсан на казус студент. Няма да ми се налага да се усмихвам и да стискам ръцете на хора с мъртви души, затънали в тинята на собственото си самодоволство или маниакална грандомания.

A farewell to arms.

сряда, 4 февруари 2009 г.

How Deep Is Your Love

Опит за превод


на Н.Т.


Познавам погледа ти в изгрева.
Докосваш ме с дъжда...
И в момента, в който скиташ се далеч от мен,
искам да съм пак в ръцете ти!
А ти идваш като летен бриз,
стопляш ме със любовта си отлиташ тихо...
А за мен е нужно да покажеш
колко е дълбока любовта ти?
Наистина аз трябва да науча...
Тъй като живеем в свят на лицемери,
който ни повлича.
А трябва просто да сме двамата.
Ние си принадлежим...

Вярвам в теб,
Знаеш вратата към душата ми,
Ти си светлинката в тъмната ми нощ,
спасяваш ме като залитам...
Може би си мислиш, че не държа на теб,
но дълбоко в себе си разбираш, че не е така...
Но за мен е нужно да узная,
колко е дълбока любовта ти?

5.02.2009

На безнадеждните ситуации...

Погледни нагоре!
Виждаш ли звездата?
Да...онази светещата, едрата,
която е наблизо до дъгата.
Е как?! Дъгата не личала,
защото било вечер и е тъмно!
Ти нея трябва да си я представиш,
защото иначе звездата също ще изчезне,
когато стане утро и е съмнало.
Така ти няма да ги видиш двете,
а заедно са толкова красиви!
Звездата винаги над теб ще свети,
дъгата щом и нощем се усмихва!
От светлото не бива да зависиш,
че мракът денем пак ще те застигне!
Във нощната дъга повярваш ли, завинаги -
на слънце твоята звезда ще те обикне!

23.11.2006

четвъртък, 29 януари 2009 г.

Ефективна присъда за Максим Стависки

На 4 ануари 2009 бургаските апелативни съдии постановиха ефективна присъда от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по казуса "Максим Стависки". Срокът, за който наложената присъда щеше да бъде условно отложена бе запазен, но присъдата бе постановена като ефективна. Увеличени бяха и обещетенията, които подсъдимия Стависки трябва да заплати - за смъртта на 23 годишния Петър Петров - от 90 хил. лв - на 120 хил лв. и за причинената тежка телесна повреда на тогава 18 годишната Мануела Горсова от 80 хил. лв - на 150 хил. лв.

Решението на Бургаския Апелативен съд бе взето при особено мнение на председателя на състава с-я Георги Кошничаров, който заяви пред медиите, че според него така наложеното наказание не отговаря на изискването за справедливост и не би помогнало за постигане на целите на генералната превенция. Важно е да се отбележи, че цитираните мотиви на председателя на съдебния състав ще бъдат съобразени от ВКС при обжалването на присъдата.

Припомням, че през август 2007 г. световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика тежка катастрофа, при която загина 23 годишния Петър Петров, а 18 годишната Мануела Горсова остана в будна кома почти година и все още се възстановява. Пробата за алкохол на Стависки тогава отчете над 1.1 промила.

Считам, че е добре да се дискутираме тук казуса "Стависки" и да помислим и аргументираме коя присъда е по-удачна в случая - както с оглед справедливостта на наложеното наказание - така и с оглед целите на генералната превенция - точно в акцентите, които е посочил съдия Кошничаров.

Споделете мнинията си, колеги. Считате ли, че причинена смърт + причинена ТТП + употребата на алкохол обосновават ефективна или напротив - условна присъда? Може ли чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст, съобразени с това, че е останал да помогне на мястото на инцидента и факта, че е признал цялата обстоятелствена част на обвинителния акт по начина, по който е формулирана (съдът е длъжен да определи наказанието при условията на 55 НК) да обоснове превес на смекчаващите вината обстоятелства? Достатъчно ли е едно наказание да е юридически издържано и правилно определено - такова беше и първоначалното наказание - за да е справедливо?... Как считате?

Моето мнение по казуса

Ако трябваше да отсъждам аз щеше да има ефективна присъда - около година лишаване от свобода и аналогични на сегашните ( на апелативния съд) обезщетения по гражданските искове.

Прави сте, че казусът е емоционален. И че "малко се изсилиха" също е вярно. Ще се мотивирам кратко:
1.Подсъдимият е употребил алкохол - независимо дали е в стойността, която измериха в началото или впоследсвие - алкохол безспорно е употребен.
2.Подсъдимият е превишил ограничението от 60 км/ч с цели 40 км/ч и е карал с около 100 км/ч.
3.Подсъдимият е причинил смърт и тежка телесна повреда.

Колеги, всичко, което трябва да се направи е да се погледне текста в кодекса. Наказанието пак е определено под минимума - дори при две години и половина лишаване от свобода.

Противно на съдия Кошничаров смятам, че именно за целите на генералната превенция Максим трябва да лежи. Нямам нищо против него. И на мен като на всички ми изглежда симпатичен и добър човек. Но при положение, че само за миналата година по пътищата на страната са загинали над 1060, очевидно трябва да се вземат по-сериозни мерки да се внуши на обществото, че няма ненаказани. Вярвам, всички сте съгласни, че обратното е общото усещане в момента. Разбира се персоналната се съобразява преди генералната превенция, но имаше видео, което показа Стависки да шофира в Русия.
В последна сметка вероятно ВКС няма да остави наказанието толкова дълго. Ще влезе за година и нещо, ще излезе след 6м. (Ако изобщо се стигне до изпълнение на ефективна присъда). Ще бъде в затворническо общежитие, а не затвор (а разликата е значителна). Никой няма да допусне да му се случат неща, които иначе никой не предотвратява за другите осъдени.
Изказването с връзването на кънките изобщо не заслужава да бъде коментирано, но и то не може по никакъв начин да обоснове условна присъда.

Статията е моя, публикувана във facebook групата "Law Faculty at Sofia University Saint Climent Ohridski" през януари 2009.

Правни аспекти на Европейското гражданство. Към въпроса за съпоставката на европейското и българското гражданство

Според юридическата наука гражданството е политико-правната връзка между индивида и държавата, която има траен и устойчив характер. В този смисъл гражданството на Европейския съюз (ЕС) е поредната негова особеност, която разграничава Съюза от класическото разбиране за международна организация.

Съгласно чл. 15 от Всеобщата декларация за правата на човека: “Всеки човек има право на гражданство.” Гражданството е правно качество, с което могат да се характеризират само и единствено физическите лица – и от тази гледна точка то ще бъде разгледано в настоящата разработка.

Понятието "европейско гражданство" е въведено от Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС) или Договор от Маастрихт (1992). Материята по европейското гражданство всъщност не е регламентирана в самия договор от Маастрихт, а в поправките, които той внася в Договора за създаване на Европейска икономическа общност (който след ДЕС се нарича "Договор за създаване на Европейска общност").

При взимането на решението установяване на гражданство на Съюза държавите-членки са водени от желанието да установят пряка политическа връзка между ЕС и хората, така че те да бъдат по-активно въвлечени в социалния, икономически и културен живот на европейско ниво. Както посочва доц. Юлия Захариева – “Счита се, че въвеждането на европейското гражданство е едно от сериозните движения по формулата "Европа - на гражданите”. ... “Народите - разбираме хората, тези хора, които са избиратели, потребители и които, разбира се, са най-активните икономически оператори в това огромно икономическо пространство, което се изгражда близо 50 години.”

С европейското гражданство за пореден път се доказва стремежа на лидерите не просто да създадат коалиция, а да обединят народите, както заявява Жан Моне още през април 1950-та.

Интересен е въпросът за определянето на Европейското гражданство като понятие, понеже понастоящем все още не е категорично научно определено понятието “Европейски съюз”. Както изтъква доц. Ружа Иванова в една от лекциите си по Право на Европейския съюз - ЕС не е международна организация, нито държава и следователно не можем да го окачествим нито като федерация, нито като конфедерация, в този ред на мисли.

Доц. Иванова сравни ЕС със заглавието на един от известните разкази на Уилям Сароян – “Нещо като цвете, нещо като нож, нещо като нищо друго на света”. Макар и поетично това определение, като че ли не ни дава ключа към понятието за ЕС, още по-малко към понятието за Европейско гражданство.

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че гражданството на Съюза се придобива като пряка юридическа последица от пълноправното членство на националната държава на лицето в Европейския съюз. Когато едно физическо лице придобие на каквото и да е основание гражданство на държава-членка, то придобива и гражданство на ЕС – автоматично – без да е необходимо да извършва каквито и да е правни действия. Съвместяването на гражданството на националната държава с гражданството на ЕС не означава бипатризъм. В началото на изложението гражданството бе дефинирано като политико-правна връзка между индивида и държавата с траен и устойчив характер. Следователно европейското гражданство не може да бъде определено по същия начин, понеже ЕС не е държава. Ще бъде направен опит понятието да бъде изяснено, чрез преглед на главните му особености.

Основните апекти, които е необходимо да бъдат изтъкнати по отношение на европейското гражданство са два :

1. предоставя допълнителни права;

2. не може да се придобива отделно от националното гражданство – от хора, които не са граждани на държава-членка на ЕС или от хора без гражданство (апатриди);

Интересно е да се отбележи, че към този момент Европейското гражданство не носи тежести и задължения, а само права. С други думи - de lege lata няма ясно дефинирани задължения, които да произтичат от европейското гражданство: няма задължителна европейска военна или цивилна служба, няма дори европейски данък.

Все пак според Хартата за основните права на ЕС „ упражняването на тези права налага отговорности и задължения”.

За сметка на това – и разбира се – в интерес на гражданите правата, които произтичат от Европейското гражданство са много и разнообразни. Измежду тях е необходимо да се посочат следните:

1. право на свободно придвижване и пребиваване на територията на Съюза – т.е. в рамките на ЕС за всеки негов гражданин важи с пълна сила принципът “Ubi bene ibi patria.”

2. право на дипломатическа и консулска защита извън ЕС от представителство на която и да е от държавите-членки, когато неговата собствена държава няма представителство;

3. избирателно право (право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент или за местни власти в държавата, в която се е установил, независимо от националното му гражданство. Т.е. гражданинът придобива и активно и пасивно избирателно право.) Тук е важно да се подчертае, че “където и да са трайно установени, извън границите на своята държава, те могат да участват в изборите за Европейски парламент.”(доц. Юлия Захариева в интервю пред Инфо Радио на 2 ноември 2004 год.) А така също и в изборите за местни органи на власт в страната на постоянното пребиваване.

4. право да сезира Европейския омбудсман;

5. право да се обръщат към институциите и органите на Съюза на всеки един от езиците на Съюза и да получават отговор на същия език;

6. право на достъп до документи на Съюза;

7. право на петиция пред Европейския парламент (Това право е предвидено от Договора за Конституция за Европа, който, още не е ратифициран от държавите-членки.)

Като абсолютни субективни права, правата произтичащи от европейското гражданство могат да бъдат противопоставени на всяко трето лице – т.е. всички правни субекти са длъжни да се съобразяват с тях и да не ги нарушават.

Видно е, че на гражданите на ЕС се предоставят множество, при това съвсем немаловажни права и възможности, чиито правопораждащ юридически факт е членството на съответната национална държава в Съюза.

Европейското гражданство не заменя националното. Както е изтъкнато и в текста на ДЕС (1992) то го допълва. Освен това, както бе вече отбелязано – не може да се придобива отделно от националното гражданство - следователно всеки гражданин на ЕС е преди всичко гражданин на собствената си държава и трябва да се съобразява с нормативно установените в нея правила на своето национално гражданство. Тук, разбира се, се натъкваме на още един проблем, а именно - ако твърдението от предходното изречение е вярно, как ще обясним примата на Правото на европейския съюз (ПЕС), който е цялостен и всеобхватен? Безспорно при всяко появило се противоречие ще приложим ПЕС – чл. 5, ал 4 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 (КРБ 1991) и съгласно разпоредбите на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. Следователно можем да заключим, че макар да не подменя, нито поглъща националното – европейското гражданство представлява своеобразна надстройка над него и го обогатява. Казано накратко – гражданството в ЕС е наднационално. Все пак – с оглед на разглеждания проблем е важно да се подчертае, че гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на държава-членка, различна от държавата по произход на конкретния европейски гражданин. Единствено в компетентността на държавите-членки е да определят правилата за придобиване и изгубване на национално гражданство.

За да онагледя същността на разглежданото понятие посочвам следната “Концептуална рамка на Европейското гражданство”, представена в T-Kit on European Citizenship (Пособие по Европейско гражданство) на електронен адрес: http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf


Съгласно чл. 25 ал.1 от Конституцията на Република България “Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.”

Т. е. в нашия основен закон са застъпени и принципа на произхода и принципа на територията (на месторождението). Като вторият се прилага само тогава, когато прилагането на принципа на произхода е невъзможно. Освен това на основание чл. 12 и сл. от Закона за българското гражданство във връзка с чл. 25 ал.1 КРБ (1991) българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Принципно е възможно при определени обстоятелства и въз основа на международен акт българско гражданство да се придобие чрез опция или чрез трансфер.

По отношение на гражданството на ЕС тези възможности не съществуват. Българско гражданство се придобива и чрез реинтеграция (възстановяване). Способът се прилага, когато едно лице е придобило чуждо гражданство, но след това възстановява предишното си.

Българското гражданство (както и всяко национално такова) е онази политико-правна връзка между индивида и държавата, която обуславя националната принадлежност на лицето, определя правата, които то има като гражданин и задълженията, които трябва да съблюдава.

На първо място следва да се посочи, че за разлика от европейското, българското гражданство само по себе си е източник на множество конституционно установени правни задължения за лицата. Всеки български гражданин е длъжен :

1. да спазва законите;
2. да зачита правата и законните интереси на другите;
3. да защитава Отечеството (когато това е необходимо);
4. да плаща данъци и такси, установени със закон;
5. да оказва съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия;
6. не може да откаже за изпълнява задълженията си, заради религиозни или други убеждения;

Българското гражданство включва в съдържанието си и две от т.нар.
права – задължения – тези по чл 36 ал.1 и 53 ал.3 от КРБ (1991).

Правата на българските граждани, закрепени в Глава втора на Конституцията (1991) са неотменими (освен в няколко изрично предвидени извънредни случая) и задължение на българската държава е да ги гарантира, да следи за тяхното спазване и тя самата да ги съблюдава.

В контекста на пълноправното членство на Република България в ЕС след 01.01.2007 всички български граждани придобиват и качеството “гражданин на ЕС”. Основната цел, която се преследва, чрез установяването на европейското гражданство е да се укрепят защитата и правата на гражданите на страните-членки. Тоест, привилегия на всеки български гражданин е да се ползва от всички права, които европейското гражданство предоставя, като това не отменя правата, закрепени в Глава 2 (КРБ 1991), нито конституционно установените задължения.

Всъщност понятията “европейско” и “българско” гражданство не се различават фундаментално. Дори напротив – включват някои общи черти. Например както държавата България, така и ЕС дължат консулска защита на гражданите си, които се намират извън територията им. Освен това част основните граждански права и свободи като активното и пасивно избирателно право, правото на петиции (макар че според КРБ 1991 то би следвало да бъде уредено чрез закон, а такъв de lege lata все още не съществува), правото на сезиране на обмудсман, правото на свободно придвижване (съответно в рамките на територията на страната или на Съюза) са закрепени и в Конституцията на Република България в ДЕС (1992).

Българското и европейското гражданство не са тъждествени категории, нито се изключват. Най-точно е да се посочи, че се застъпват и обогатяват взаимно.


Ползвана литература:

1. Стойчев, С. Конституционно право. С., 2002.
2. Борисов, О. Международно публично право. С., 2003.
3. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
4. http://www.evroportal.bg
5.http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720480
6. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
7.http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=192&Itemid=45
8. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=897&sectionid=1&id=00001

януари 2007, Русева, Биляна Л.

Ще бъде тихо...

На Н.Т.


Здравей, любов, ела и прегърни ме,

Душата ми се сви без теб…сама

Мълчи и просто целуни ме,

Аз искам да ме притежаваш пак...


Ще има светлина от свещ,

ще бъде тихо и за миг във времето,

ще съм отпусната в ръцете ти,

и всеки ще забрави себе си…


Ще бъде като първия ни път,

ще има тръпнене и шепот.

Светът ще е притихнал във очакване,

плашливо да разкрием себе си…


Ще бъде топло, ще сме искрени,

ще имам нови сетива…

Ще чувствам с цялата си осезаемост,

целувката на любовта.


Когато утре отпътувам,

а вдругиден заспя сама,

в луната ще се отразява,

усмивката ти, стоплила нощта.


23.01.2009

Диалог

Тя:
- Без да знам кога и как

ти дойде и ме плени!

Тръпнех от вина и страх.

Чаках, исках, молех, питах...

Той:
- Погледни ме, Слънце мое,

моя тъжен ден огрей!

Усмихни се, Цвете мое

и в съня ми смисъл влей!

Тя:

- За любов и страст говориш,

а не казваш кой си ти?!

Пощади ме, избави се!

Аз съм с него! Забрави...

Той:
- Обърни се, остави го!

С теб нещастен ще е той!

Погледни ме, забрави го!

Ти си моя, аз съм твой!

Тя:
- Пламнах, цяла изгорях!

Погледът ти ме докара в Ада!

С твоя огън да се боря,

слаба и безсилна бях...

Той
- Подлудяваш ме, обичам те!

Ще те чакам да си с мен!

Само ТИ си - в теб се вричам,

ако искаш - ти недей!...

Тя:
- Гледам него, виждам тебе -

в кръг безумен се въртя!

Стара песен, Обич моя -

аз не знам какво да чувствам!...

Той:
- Осмели се, пристъпи!

Тебе чакам, Песен моя!

Аз не съм живял преди,

а сега - без теб не мога!...

Тя:
- Изгорях... Уви! Любов!...

Вече нямам своя воля.

Нямам тайни, само зов -

да ме пощадиш те моля!

Той:
- Приближи ме, Обич моя!

Дал съм целия си свят.

Щом те нямам, нямам нищо,

а усмихнеш ли се - съм богат!



23.01.2007

Белегът


Ще дойде ден и ти ще разбереш,
че аз съм
белегът от смъртната ти рана,
че времето не би ме заличило,
че болката ще става по–голяма!

Светът накръст ти преброди -
опитай се да ме преглътнеш като хапка,
стреми се спомена да изгориш –
и пепел сива нека да остана!

Но продължавай! Тук не спирай. Бързай!
Крилата разпери и полети!
С дома ти само болка ще те свързва,
и смътен сън, че в нещо си сгрешил!

24. 01. 06