The Shuffle Winamp ESSAY

Най-голямата глупост, която отново ми се натрапи наскоро под формата на велик цитат е: "It's better to have loved and lost, than never to have loved at all". Два пъти съм обичала. И двата пъти свърши меко казано катастрофално - и въобще не се изразявам литературно - бе брутално, отвратително и "потресающо" (новата ми любима дума - категорично спечелила бокс-офиса на речника ми за месец април и май 09'... Овации!). Нищо better няма в това lost. Всеки път имаш усещането, че Бах е бил точно един. И той е умрял на сцената на твоето самолюбие, в средата на личната ти драма.

Единственото, което ти остава е мизерната, смаляваща се и мижава надежда, че един ден ще си припяваш "Обичал съм преди, но не Така"... и това "Така" ще е онова истинското, значимото, което ще те накара да забравиш нараняванията, обидите, които възприе ненужно лично, яростта, болката, гнева, които те будеха нощем, заради, които остана без нокти...

Ежедневието ми се сля в един нестихващ кошмар, от който нямам търпение да се събудя... Всяка сутрин ставам и с истинска болка слагам маска на усмихнат лентяй, за да избутам още един ден преди да срещна някой, на който да изсипя душевното си разтройство...

Между другото точно вчера за малко да се бутна на Графа в идеалния човек, който вътре в моето "извратеното съзнание" заслужава да изяде кофа с лайна само защото бе говорила неподходящи неща, в неподходящо време на неподходящ човек, а аз - съответно по най-баналния начин ги бях прочела.... :)

"Чух, че имала стил,

от познати разбрах, не понасяла дим.."

Установих, че се кефя да видя ужаса в очите й, но някакси не ми се прииска да бях я накарала да съжалява, че не може да пропадне в дън земя... А можех да го сторя. Загубила съм и лошите си черти, наред с качествата напоследък. Помислих си дори: "Биляна... Ти премного наранява. Сега просто е твой ред." /макар че никога не съм намирала особено вдъхновение в идеята за кармата - някакси е твърде лесно.../ "This is how you remind me of what I really am."

"Where you are, seems to be as far as an eternity?" Драматично пропаднаха опитите да извадя от главата си призраците, с които до вчера споделях живота си. И двамата. И да - по един жалък и отчаян начин пробвах да направя всякакви глупости с цел да отвлека вниманието си на произволна, илюзорна посока, като осъзнавах още в момента обречеността на пробата. "I wish that I could fly above the sky, so very high"... Проба - грешка. Грешка. Грешка... Както обикновено - в период на мрачна депресия изпаднах и в творчески период. Който е слаб освен всичко друго, както нещастниците прочели до този момент с with or without regrets са забелязали...

"I'm all out of love, I'm so lost without you..." Опитах известен период от време да се самосъжалявам на кърваво-сълзливи любовни парчета. Тъпо беше, щото и без това съм толкова омотана, че блудкавостта им ме кара да искам да повръщам непрестанно. Повръщ. Животът ми е по-вълнуващ от тях, макар и в кофти смисъл. Опитах се да си отговоря на най-важния въпрос дали ми липсва той или представата за него... И като не успях, предпочетох да напиша една касационна жалба и да изключа Слави, защото знаех още на кой телевизор, той непременно върви, поради липсата на кабелна. Само дето не се "опитах да светя като крушка."

"Ti prego aspettami perche non posso stare senza te... " Убедих се, че няма никакво значение дали обичам или мразя. И двете ще ме изтощят еднакво и накрая пак ще съм отритната... Нещо, което написах преди година и нещо, неподозирайки колко съм била права. Цикълът в съзнанието се задълбочава, ако позволиш да използваш "Не" в три поредни изречения. Сега звучи изкуствено, но всъщност е твърде лесно, докато плачеш като малко дете да кажеш "Не мога! Повече не мога!...Не искам!" Затова, trust me, никога не го прави. А ако искаш нещо независимо какво - постарай се този от когото го искаш, да ти отговори три пъти с "да", ако ще въпроса, който задаваш е: "Искаш ли да отворя прозореца?". Теория на шефа ми, която споделям само като пиша есета.

"I've found the reason for me, to change who I used to be..."
Съдбата, Господ, или който както предпочита да го нарече, обаче винаги е имал(а) някаква откачена обич към мен. Дори сега не ме остави дълго да тъна в despair. И отново се прояви по най-странен начин като ми показа най-хубавото момче в света наскоро.... И аз както нормално в такъв случай може да се очаква (една "случайно случила се случайност" бях indeed infatuated... "oh, my life is brilliant, my love is pure." ..., което разбира се съвсем не ми попречи да продължа да запълвам дупките в съзнанието си със неслучайни случки: "След цветовете вече идва ред на мъжете... (И тя ги сменя)"...

Обаче и това със смяната е период. Отминава. А едно истинско Слънце е винаги добре дошло. Ей това е надеждицата - онази почти умрялата (макар, че не умира последна), за която ви говорих по-горе. Надеждицата, че нещастното ми животче ще бъде озарено от смисъла на истинската любов.

"ДА. ДА. Да. Да, това не е шега. Защото знам, че другите момчета нямат бански на лалета. Нямат твоите сини очи."

P.S. Ако някой се познае, да знае, че не става въпрос за него.
Всички образи в това есе са fiction. They have no firm connection with reality.

Използвани са цитати от произведения написани или изпълнени от: Alfred Tennyson, Мирослав Костадинов, Ина Григорова, Nickelback, Adam Noah Levine of Maroon 5, Lenny Kravitz, Air Supply, Милена, Laura Pausini, Hoobastank, Христо Смирненски, James Blunt, Теньо Гогов, Михаил Лъкатник;

--

Приятелски поздрави,

Биляна Л. Русева,

Поезия е онова, което се губи в превода.

No regrets

Разкажи ми историята си,
Да, ние всички се променяме...
И бихме изживяли живота си заедно,
като напълно непознати.
Не съм си губила ума, умът ми си е мой - сама го дадох.
Не можеше да ме гледаш как плача,
Не намери време за това...
и ето как аз бавно се изплъзнах...

Без съжаления / Те не сработват (никога).
Без съжаления / те само раняват...

Изпей ми любовна песен,
или просто единствена строфа.
Да кажем: "Всичко е въпрос на гледна точка!",
А приятелите ми твърдят, че справям се отлично...

Знам, че отстрани,
изглеждахме идеални едни за друг, (така казваха всички)
но нещата не вървяха някак...
а и ти така и не хареса майка ми...

Не искам да те мразя,
но това е всичко с което ме остави.
Горчив привкус след тебе и фантазиятаза всичко,
което можехме да имаме заедно...

Но без съжаления / Те не сработват.
Без съжаления / Те само раняват.

(Казват ми - стоиш до много късно.)-
Знам, че още го говорят...
(Ти си много ниска, за да носиш килограми!)
- Демоните във главата ти...(
Върни им тези клипове, тъй много късно е...)

Щом за миг престана да те мразя, (довиждане)
Почвам просто да съжалявам за нас...

Помниш ли снимките ни? (Лудост!)
Там където единствено се смеем? (Беше тъй неубедително!)
Изживяхме дните на живота си.
(Е, благодатя ти. Куршумите ти бяха истински...)

Но без съжаления / Те не сработват.
Без съжаления / Те само раняват.

Изпей ми любовна песен или просто единствена строфа...
Да кажем: "Всичко е въпрос на гледна точка!",
А приятелите ми твърдят, че справям се отлично...

Всеки път, когато исках да съм всичко,
Всеки път, когато заминавах...
Всеки път като ми каза да си тръгна,
аз исках просто теб и да остана...
Всеки път, когато ме поглеждаше и всеки път, когато се усмихваше....
се чувствах тъй пуста, защото ме третираше като дете.
Обичах как се смеехме ...
Обичах да те виждам как ми се усмихваш...
Често си сядам и си мисля за тебе.
За известно време...
След това ми отминава-
Почвам да си мисля за някой друг....
и в крайна сметка любовта, която имахме,
мисля
официално е мъртва...

Опит за Превод на No Regrets, Robbie Williams

19 май 2009
00:27h

Денят "X"

Денят е 11 март 2009, часът е около 11:20. Тя върви по коридора на четвъртия етаж и говори по телефона с широка усмивка. Точно 2041 дни след като стъпи с въодушевление по същите тези коридори Биляна Л. Русева успя да се дипломира и да се откъсне от месомелачката наречена Юридически факултет на Софийски Университет.

Дипломиран юрист, магистър по право и дипломант на Софийския университет. Всичките гръмки фази, които винаги са ми звучали толкова добре и са ме мотивирали през годините сега ми се струват изпразнени откъм съдържание. Колко неща трябваше да видя, да свикна, да се нагодя, да разбера и да се примиря. Колко несправедливости се случиха пред очите ми. Всичко в името на заветната диплома. Цялото ми образование се оказа един дълбок личен провал, а Софийският университет с решителното участие на юридическият му факултет разби на пух и прах всичките ми младежки мечти, представи и въжделения. Като много студенти в "нашия" факултет също казах неведнъж "да", когато исках да кажа"не". И моето както на повечето колеги достойнство пострада нееднократно. Научиха ме, че "право" не трябва да се смесва със "справедливост" и че субективизма и неравнопоставеността властват на всички нива. Чувстваш се толкова безличен и незначителен и те точно това искат. Да мачкат достойнства, да насаждат страх и неувереност. Спокойно изброявам на пръстите на двете си ръце преподавателите, от които останах с добри впечатления и с уважение, за близо 6 години в университета...

Днес казвам "сбогом" на университета не с носталгия, а с облекчение. Че, да, Боже Господи, няма вече да съм студентка и да водя веселия студентски начин на живот, но и няма да ме скъсат още веднъж на писмен държавен изпит без да е ясно защо! Без даже някой да е заел катогорична позиция относно кое е вярното решение на държавния казус. Няма да видя с очите си как допускат на устен изпит скъсан на казус студент. Няма да ми се налага да се усмихвам и да стискам ръцете на хора с мъртви души, затънали в тинята на собственото си самодоволство или маниакална грандомания.

A farewell to arms.

How Deep Is Your Love

Опит за превод


на Н.Т.


Познавам погледа ти в изгрева.
Докосваш ме с дъжда...
И в момента, в който скиташ се далеч от мен,
искам да съм пак в ръцете ти!
А ти идваш като летен бриз,
стопляш ме със любовта си отлиташ тихо...
А за мен е нужно да покажеш
колко е дълбока любовта ти?
Наистина аз трябва да науча...
Тъй като живеем в свят на лицемери,
който ни повлича.
А трябва просто да сме двамата.
Ние си принадлежим...

Вярвам в теб,
Знаеш вратата към душата ми,
Ти си светлинката в тъмната ми нощ,
спасяваш ме като залитам...
Може би си мислиш, че не държа на теб,
но дълбоко в себе си разбираш, че не е така...
Но за мен е нужно да узная,
колко е дълбока любовта ти?

5.02.2009

На безнадеждните ситуации...

Погледни нагоре!
Виждаш ли звездата?
Да...онази светещата, едрата,
която е наблизо до дъгата.
Е как?! Дъгата не личала,
защото било вечер и е тъмно!
Ти нея трябва да си я представиш,
защото иначе звездата също ще изчезне,
когато стане утро и е съмнало.
Така ти няма да ги видиш двете,
а заедно са толкова красиви!
Звездата винаги над теб ще свети,
дъгата щом и нощем се усмихва!
От светлото не бива да зависиш,
че мракът денем пак ще те застигне!
Във нощната дъга повярваш ли, завинаги -
на слънце твоята звезда ще те обикне!

23.11.2006

Ефективна присъда за Максим Стависки

На 4 ануари 2009 бургаските апелативни съдии постановиха ефективна присъда от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по казуса "Максим Стависки". Срокът, за който наложената присъда щеше да бъде условно отложена бе запазен, но присъдата бе постановена като ефективна. Увеличени бяха и обещетенията, които подсъдимия Стависки трябва да заплати - за смъртта на 23 годишния Петър Петров - от 90 хил. лв - на 120 хил лв. и за причинената тежка телесна повреда на тогава 18 годишната Мануела Горсова от 80 хил. лв - на 150 хил. лв.

Решението на Бургаския Апелативен съд бе взето при особено мнение на председателя на състава с-я Георги Кошничаров, който заяви пред медиите, че според него така наложеното наказание не отговаря на изискването за справедливост и не би помогнало за постигане на целите на генералната превенция. Важно е да се отбележи, че цитираните мотиви на председателя на съдебния състав ще бъдат съобразени от ВКС при обжалването на присъдата.

Припомням, че през август 2007 г. световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика тежка катастрофа, при която загина 23 годишния Петър Петров, а 18 годишната Мануела Горсова остана в будна кома почти година и все още се възстановява. Пробата за алкохол на Стависки тогава отчете над 1.1 промила.

Считам, че е добре да се дискутираме тук казуса "Стависки" и да помислим и аргументираме коя присъда е по-удачна в случая - както с оглед справедливостта на наложеното наказание - така и с оглед целите на генералната превенция - точно в акцентите, които е посочил съдия Кошничаров.

Споделете мнинията си, колеги. Считате ли, че причинена смърт + причинена ТТП + употребата на алкохол обосновават ефективна или напротив - условна присъда? Може ли чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст, съобразени с това, че е останал да помогне на мястото на инцидента и факта, че е признал цялата обстоятелствена част на обвинителния акт по начина, по който е формулирана (съдът е длъжен да определи наказанието при условията на 55 НК) да обоснове превес на смекчаващите вината обстоятелства? Достатъчно ли е едно наказание да е юридически издържано и правилно определено - такова беше и първоначалното наказание - за да е справедливо?... Как считате?

Моето мнение по казуса

Ако трябваше да отсъждам аз щеше да има ефективна присъда - около година лишаване от свобода и аналогични на сегашните ( на апелативния съд) обезщетения по гражданските искове.

Прави сте, че казусът е емоционален. И че "малко се изсилиха" също е вярно. Ще се мотивирам кратко:
1.Подсъдимият е употребил алкохол - независимо дали е в стойността, която измериха в началото или впоследсвие - алкохол безспорно е употребен.
2.Подсъдимият е превишил ограничението от 60 км/ч с цели 40 км/ч и е карал с около 100 км/ч.
3.Подсъдимият е причинил смърт и тежка телесна повреда.

Колеги, всичко, което трябва да се направи е да се погледне текста в кодекса. Наказанието пак е определено под минимума - дори при две години и половина лишаване от свобода.

Противно на съдия Кошничаров смятам, че именно за целите на генералната превенция Максим трябва да лежи. Нямам нищо против него. И на мен като на всички ми изглежда симпатичен и добър човек. Но при положение, че само за миналата година по пътищата на страната са загинали над 1060, очевидно трябва да се вземат по-сериозни мерки да се внуши на обществото, че няма ненаказани. Вярвам, всички сте съгласни, че обратното е общото усещане в момента. Разбира се персоналната се съобразява преди генералната превенция, но имаше видео, което показа Стависки да шофира в Русия.
В последна сметка вероятно ВКС няма да остави наказанието толкова дълго. Ще влезе за година и нещо, ще излезе след 6м. (Ако изобщо се стигне до изпълнение на ефективна присъда). Ще бъде в затворническо общежитие, а не затвор (а разликата е значителна). Никой няма да допусне да му се случат неща, които иначе никой не предотвратява за другите осъдени.
Изказването с връзването на кънките изобщо не заслужава да бъде коментирано, но и то не може по никакъв начин да обоснове условна присъда.

Статията е моя, публикувана във facebook групата "Law Faculty at Sofia University Saint Climent Ohridski" през януари 2009.

Правни аспекти на Европейското гражданство. Към въпроса за съпоставката на европейското и българското гражданство

Според юридическата наука гражданството е политико-правната връзка между индивида и държавата, която има траен и устойчив характер. В този смисъл гражданството на Европейския съюз (ЕС) е поредната негова особеност, която разграничава Съюза от класическото разбиране за международна организация.

Съгласно чл. 15 от Всеобщата декларация за правата на човека: “Всеки човек има право на гражданство.” Гражданството е правно качество, с което могат да се характеризират само и единствено физическите лица – и от тази гледна точка то ще бъде разгледано в настоящата разработка.

Понятието "европейско гражданство" е въведено от Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС) или Договор от Маастрихт (1992). Материята по европейското гражданство всъщност не е регламентирана в самия договор от Маастрихт, а в поправките, които той внася в Договора за създаване на Европейска икономическа общност (който след ДЕС се нарича "Договор за създаване на Европейска общност").

При взимането на решението установяване на гражданство на Съюза държавите-членки са водени от желанието да установят пряка политическа връзка между ЕС и хората, така че те да бъдат по-активно въвлечени в социалния, икономически и културен живот на европейско ниво. Както посочва доц. Юлия Захариева – “Счита се, че въвеждането на европейското гражданство е едно от сериозните движения по формулата "Европа - на гражданите”. ... “Народите - разбираме хората, тези хора, които са избиратели, потребители и които, разбира се, са най-активните икономически оператори в това огромно икономическо пространство, което се изгражда близо 50 години.”

С европейското гражданство за пореден път се доказва стремежа на лидерите не просто да създадат коалиция, а да обединят народите, както заявява Жан Моне още през април 1950-та.

Интересен е въпросът за определянето на Европейското гражданство като понятие, понеже понастоящем все още не е категорично научно определено понятието “Европейски съюз”. Както изтъква доц. Ружа Иванова в една от лекциите си по Право на Европейския съюз - ЕС не е международна организация, нито държава и следователно не можем да го окачествим нито като федерация, нито като конфедерация, в този ред на мисли.

Доц. Иванова сравни ЕС със заглавието на един от известните разкази на Уилям Сароян – “Нещо като цвете, нещо като нож, нещо като нищо друго на света”. Макар и поетично това определение, като че ли не ни дава ключа към понятието за ЕС, още по-малко към понятието за Европейско гражданство.

Преди всичко е необходимо да се отбележи, че гражданството на Съюза се придобива като пряка юридическа последица от пълноправното членство на националната държава на лицето в Европейския съюз. Когато едно физическо лице придобие на каквото и да е основание гражданство на държава-членка, то придобива и гражданство на ЕС – автоматично – без да е необходимо да извършва каквито и да е правни действия. Съвместяването на гражданството на националната държава с гражданството на ЕС не означава бипатризъм. В началото на изложението гражданството бе дефинирано като политико-правна връзка между индивида и държавата с траен и устойчив характер. Следователно европейското гражданство не може да бъде определено по същия начин, понеже ЕС не е държава. Ще бъде направен опит понятието да бъде изяснено, чрез преглед на главните му особености.

Основните апекти, които е необходимо да бъдат изтъкнати по отношение на европейското гражданство са два :

1. предоставя допълнителни права;

2. не може да се придобива отделно от националното гражданство – от хора, които не са граждани на държава-членка на ЕС или от хора без гражданство (апатриди);

Интересно е да се отбележи, че към този момент Европейското гражданство не носи тежести и задължения, а само права. С други думи - de lege lata няма ясно дефинирани задължения, които да произтичат от европейското гражданство: няма задължителна европейска военна или цивилна служба, няма дори европейски данък.

Все пак според Хартата за основните права на ЕС „ упражняването на тези права налага отговорности и задължения”.

За сметка на това – и разбира се – в интерес на гражданите правата, които произтичат от Европейското гражданство са много и разнообразни. Измежду тях е необходимо да се посочат следните:

1. право на свободно придвижване и пребиваване на територията на Съюза – т.е. в рамките на ЕС за всеки негов гражданин важи с пълна сила принципът “Ubi bene ibi patria.”

2. право на дипломатическа и консулска защита извън ЕС от представителство на която и да е от държавите-членки, когато неговата собствена държава няма представителство;

3. избирателно право (право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейския парламент или за местни власти в държавата, в която се е установил, независимо от националното му гражданство. Т.е. гражданинът придобива и активно и пасивно избирателно право.) Тук е важно да се подчертае, че “където и да са трайно установени, извън границите на своята държава, те могат да участват в изборите за Европейски парламент.”(доц. Юлия Захариева в интервю пред Инфо Радио на 2 ноември 2004 год.) А така също и в изборите за местни органи на власт в страната на постоянното пребиваване.

4. право да сезира Европейския омбудсман;

5. право да се обръщат към институциите и органите на Съюза на всеки един от езиците на Съюза и да получават отговор на същия език;

6. право на достъп до документи на Съюза;

7. право на петиция пред Европейския парламент (Това право е предвидено от Договора за Конституция за Европа, който, още не е ратифициран от държавите-членки.)

Като абсолютни субективни права, правата произтичащи от европейското гражданство могат да бъдат противопоставени на всяко трето лице – т.е. всички правни субекти са длъжни да се съобразяват с тях и да не ги нарушават.

Видно е, че на гражданите на ЕС се предоставят множество, при това съвсем немаловажни права и възможности, чиито правопораждащ юридически факт е членството на съответната национална държава в Съюза.

Европейското гражданство не заменя националното. Както е изтъкнато и в текста на ДЕС (1992) то го допълва. Освен това, както бе вече отбелязано – не може да се придобива отделно от националното гражданство - следователно всеки гражданин на ЕС е преди всичко гражданин на собствената си държава и трябва да се съобразява с нормативно установените в нея правила на своето национално гражданство. Тук, разбира се, се натъкваме на още един проблем, а именно - ако твърдението от предходното изречение е вярно, как ще обясним примата на Правото на европейския съюз (ПЕС), който е цялостен и всеобхватен? Безспорно при всяко появило се противоречие ще приложим ПЕС – чл. 5, ал 4 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 (КРБ 1991) и съгласно разпоредбите на Договора за присъединяване на Република България към ЕС. Следователно можем да заключим, че макар да не подменя, нито поглъща националното – европейското гражданство представлява своеобразна надстройка над него и го обогатява. Казано накратко – гражданството в ЕС е наднационално. Все пак – с оглед на разглеждания проблем е важно да се подчертае, че гражданството на Съюза не може да бъде използвано, за да се придобие гражданство на държава-членка, различна от държавата по произход на конкретния европейски гражданин. Единствено в компетентността на държавите-членки е да определят правилата за придобиване и изгубване на национално гражданство.

За да онагледя същността на разглежданото понятие посочвам следната “Концептуална рамка на Европейското гражданство”, представена в T-Kit on European Citizenship (Пособие по Европейско гражданство) на електронен адрес: http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf


Съгласно чл. 25 ал.1 от Конституцията на Република България “Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.”

Т. е. в нашия основен закон са застъпени и принципа на произхода и принципа на територията (на месторождението). Като вторият се прилага само тогава, когато прилагането на принципа на произхода е невъзможно. Освен това на основание чл. 12 и сл. от Закона за българското гражданство във връзка с чл. 25 ал.1 КРБ (1991) българско гражданство може да се придобие и по натурализация.

Принципно е възможно при определени обстоятелства и въз основа на международен акт българско гражданство да се придобие чрез опция или чрез трансфер.

По отношение на гражданството на ЕС тези възможности не съществуват. Българско гражданство се придобива и чрез реинтеграция (възстановяване). Способът се прилага, когато едно лице е придобило чуждо гражданство, но след това възстановява предишното си.

Българското гражданство (както и всяко национално такова) е онази политико-правна връзка между индивида и държавата, която обуславя националната принадлежност на лицето, определя правата, които то има като гражданин и задълженията, които трябва да съблюдава.

На първо място следва да се посочи, че за разлика от европейското, българското гражданство само по себе си е източник на множество конституционно установени правни задължения за лицата. Всеки български гражданин е длъжен :

1. да спазва законите;
2. да зачита правата и законните интереси на другите;
3. да защитава Отечеството (когато това е необходимо);
4. да плаща данъци и такси, установени със закон;
5. да оказва съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия;
6. не може да откаже за изпълнява задълженията си, заради религиозни или други убеждения;

Българското гражданство включва в съдържанието си и две от т.нар.
права – задължения – тези по чл 36 ал.1 и 53 ал.3 от КРБ (1991).

Правата на българските граждани, закрепени в Глава втора на Конституцията (1991) са неотменими (освен в няколко изрично предвидени извънредни случая) и задължение на българската държава е да ги гарантира, да следи за тяхното спазване и тя самата да ги съблюдава.

В контекста на пълноправното членство на Република България в ЕС след 01.01.2007 всички български граждани придобиват и качеството “гражданин на ЕС”. Основната цел, която се преследва, чрез установяването на европейското гражданство е да се укрепят защитата и правата на гражданите на страните-членки. Тоест, привилегия на всеки български гражданин е да се ползва от всички права, които европейското гражданство предоставя, като това не отменя правата, закрепени в Глава 2 (КРБ 1991), нито конституционно установените задължения.

Всъщност понятията “европейско” и “българско” гражданство не се различават фундаментално. Дори напротив – включват някои общи черти. Например както държавата България, така и ЕС дължат консулска защита на гражданите си, които се намират извън територията им. Освен това част основните граждански права и свободи като активното и пасивно избирателно право, правото на петиции (макар че според КРБ 1991 то би следвало да бъде уредено чрез закон, а такъв de lege lata все още не съществува), правото на сезиране на обмудсман, правото на свободно придвижване (съответно в рамките на територията на страната или на Съюза) са закрепени и в Конституцията на Република България в ДЕС (1992).

Българското и европейското гражданство не са тъждествени категории, нито се изключват. Най-точно е да се посочи, че се застъпват и обогатяват взаимно.


Ползвана литература:

1. Стойчев, С. Конституционно право. С., 2002.
2. Борисов, О. Международно публично право. С., 2003.
3. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
4. http://www.evroportal.bg
5.http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720480
6. http://www.cid.bg/bg/left/posobie.pdf
7.http://www.romainrolland.org/school/index.php?option=com_content&task=view&id=192&Itemid=45

8. http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=897&sectionid=1&id=00001

януари 2007, Русева, Биляна Л.