На Антон
"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"
След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.
Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.
В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.
Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.
Ъъъ.
"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"
След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.
Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.
В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.
Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.
Ъъъ.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар