2010

Подтикната бях да направя бърза равносметка на изминалата 2010 г.

Ще обърна внимание само на същественото.

За Света: Светът върви уверено към свършека си, както правеше последните 10 000 години откак хората взеха да излизат от пещерите.

За любовта: Изминалата година - категорично най- щастливата в живота ми досега. Той е всичко. Казвам го така открито защото знам, че почти никой няма да го прочете. Ревниво пазя щастието си от завистливи погледи. Те се оказват неизменно на най-неочакваните места. Облекчението да ЗНАЕШ е огромно. Чувството да нямаш съмнения е незаменимо. Имам в прегръдките си всичко, което някога съм искала и повече. Балансът е крехък, но ще направя всичко, за да го запазя. Георги, обичам те.

За приятелите: Нещата се развиваха стремглаво в ситуацията Win Some, Lose Some. Установих, че с хората, които доскоро наричах "най-близките" ми приятели нямам и една дума да си кажа. Приех това за нормално, не без болка. Някои от тях обаче започнаха да се връщат, да излизат от скривалищата си... Научих се да се доверявам по-трудно. Научих се да изисквам много повече. Срещнах някои от най-вдъхновяващите персонажи, които съм имала възможност да намеря досега по пътя си. Имам надежда, че ще се развият в страхотни образи. Получавам големи възможности. Уверявам се в благосклоността на съдбата да ме дарява непрестранно с истински стойностни и ценни хора около мен. Никога не ме е лишавала от това. И сега продължава да не ме лишава. Специални поздрави на Венци, Теди, Поли, Симчо, Валя, Дани, Косьо и Нина.

За литературата: Не четох толкова колкото трябваше да прочета, писах доста по-малко отколкото трябваше да напиша. Срещнах Фредерик Бегбеде на живо. Дори разменихме няколко изречения. Всеки ден осъзнавам все по-силно, че намирам живота си до голяма степен безсмислен извън литературата, но не мога да намеря в себе си сили да пиша и чета всяка вечер вместо да бохемствам. Нямам време да си спестявам каквото и да е. Отбелязвам необходимостта от промяна.

11.02.2011 г.