A moment of spectacular incredibleness!
You think it's Magic,
and you feel
the world is finally appealing...
But yet,
The Grandeur is always swift,
and dreams don't ever really fulfill...
I've known the pain,
Ive been down on that road.
I've known the wrong,
I've been abominated to my soul...
For what is worth,
I know for sure
that these two hours of my path on Earth,
are never coming back for good.
* Conceited? Yes I am, for my endowments are unique, engaged and great.
събота, 27 февруари 2010 г.
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
Love Hurts
Любовта боли...
Любовта оставя следи,
Любовта ранява и вреди
всяко сърце,
несломено или слабо...
Много болка трябва да понасяш...
Много болка има там...
Любовта е като облак,
който те залива с дъжд и срам...
Любовта боли,
Да, любовта боли..
Аз съм млада, знам,
Но дори да е така,
Зная нещичко, или пък две,
Всичките научих ги от теб...
Наистина - научих много...
Любовта е като пламък,
който ни гори горещ...
От любовта боли.
Любовта боли.
Някои лъжат се, мечтаят щастие,
блаженство и единство.
Зная как злощастно те се заблуждават..,
Но мен не могат да излъжат,
Знам как любовта боли...
Аз знам, че не е вярно!
Знам, че не е вярно.
Любовта е като огън,
който изгаря ти сърцето...
Любовта боли...
Nazareth, 1976
Ruseva, Bilyana L.;
Bulgarian translation,
25.02.2010
сряда, 24 февруари 2010 г.
NESSUN DORMA!
(ТЕНОР) Никой не спи!
Никой не спи!...
И ти, Принцесо,
в студената си стая,
звездите гледай,
За тебе те трептят с любов!
и със надежда...
Тайната ми в мен лежи.
Името ми никой няма да узнае!
Не!...Не!
На твойте устни само ще го прошептя,
когато утре светне пак денят,
целувката ми ще разчупи тишината
и ти ще бъдеш моя...
(ХОР) Името му никой няма да узнае...
Уви, той трябва да умре!
(ТЕНОР) Скрий се, Нощ!
И вий, Звезди!
Призори ще победя!
Ще победя!
Ще победя!
04.06.2008г.
Превод (от английски) на ария на Неизвестния принц Калаф из "Турандот"на Джакому Пучини.
Никой не спи!...
И ти, Принцесо,
в студената си стая,
звездите гледай,
За тебе те трептят с любов!
и със надежда...
Тайната ми в мен лежи.
Името ми никой няма да узнае!
Не!...Не!
На твойте устни само ще го прошептя,
когато утре светне пак денят,
целувката ми ще разчупи тишината
и ти ще бъдеш моя...
(ХОР) Името му никой няма да узнае...
Уви, той трябва да умре!
(ТЕНОР) Скрий се, Нощ!
И вий, Звезди!
Призори ще победя!
Ще победя!
Ще победя!
04.06.2008г.
Превод (от английски) на ария на Неизвестния принц Калаф из "Турандот"на Джакому Пучини.
събота, 6 февруари 2010 г.
Как се случва любовта?....*
Тази нощ е толкова различна.
Толкова обляна в смисъл нов.
Толкова осеяна със тръпки,
толкова изпълнена с любов.
Ти магия ли си? И какво се случва?
Малко съм напрегната, прости ми...
/Всичко става много бързо!/
Искам моят отпечатък върху ти!
Искам да си тук, ела наблизо,
Искам ноктите ми на гърба ти,
Искам да ми шепнеш много тихо,
Искам и дъхът ти да шуми в ушите ми...
Приближи се, докосни ме,
в тази нощ с фенери от звезди,
в тази нощ на сбъднато вълшебство,
твоите ръце - в косите ми.
Толкова обляна в смисъл нов.
Толкова осеяна със тръпки,
толкова изпълнена с любов.
Ти магия ли си? И какво се случва?
Малко съм напрегната, прости ми...
/Всичко става много бързо!/
Искам моят отпечатък върху ти!
Искам да си тук, ела наблизо,
Искам ноктите ми на гърба ти,
Искам да ми шепнеш много тихо,
Искам и дъхът ти да шуми в ушите ми...
Приближи се, докосни ме,
в тази нощ с фенери от звезди,
в тази нощ на сбъднато вълшебство,
твоите ръце - в косите ми.
07 Feb. 2010
*Заглавието е заемка от заглавие на текст на Руши Видинлиев изпълнен от Нина Николина и Калин Вельов
** U2 rulez!
*Заглавието е заемка от заглавие на текст на Руши Видинлиев изпълнен от Нина Николина и Калин Вельов
** U2 rulez!
понеделник, 14 декември 2009 г.
To expose or to be exposed – that is the question?
На Антон
"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"
След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.
Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.
В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.
Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.
Ъъъ.
"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"
След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.
Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.
В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.
Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.
Ъъъ.
вторник, 15 септември 2009 г.
The Karma Killer
За всички почитатели на силата на самовнушението и позитивната мисъл -
(btw, наскоро видях как във facebook хората стават фенове на "позитивното мислене - OMG!) - отговорно заявявам, че в момента, в който казах "в моят септември!", септември наистина стана мой.
Take care. И внимавайте к'во си пожелавате. ;-)
(btw, наскоро видях как във facebook хората стават фенове на "позитивното мислене - OMG!) - отговорно заявявам, че в момента, в който казах "в моят септември!", септември наистина стана мой.
Take care. И внимавайте к'во си пожелавате. ;-)
четвъртък, 10 септември 2009 г.
Септември в "Света Троица"
След доста дълго отсъствие - ето ме отново в блог пространството, което "за всички мои фенове", ще запълня с нови публикации в най-скоро време.
Някъде между изтощителната работа за световния империализъм (срещу който съм твърдо против) и четенето вечер за правоспособност и адвокатски изпит (срещу четенето вечер също принципно съм твърдо против, ама нейсе), смятам да се отдам на творчески размисъл и на вдъхновението си (или липсата на същото и точно ТИ, драги или драга ще го четеш!)...
И така - каня те да станеш съпричастен/на към болезненото ми самоосъзнаване и на радостите на растежа. Заповядай в моя ъгъл.
Някъде между изтощителната работа за световния империализъм (срещу който съм твърдо против) и четенето вечер за правоспособност и адвокатски изпит (срещу четенето вечер също принципно съм твърдо против, ама нейсе), смятам да се отдам на творчески размисъл и на вдъхновението си (или липсата на същото и точно ТИ, драги или драга ще го четеш!)...
И така - каня те да станеш съпричастен/на към болезненото ми самоосъзнаване и на радостите на растежа. Заповядай в моя ъгъл.
В моята малка и мизерна стая, в моят малък живот с голямо значение,
в моите откраднати минути за себе си...
и моята пепел посипана в косите...
И през моите вечерни разходки в парка (Много обичам парка "Света Троица"!), с моят диск на Тексас...
С моите приятели, част от които бяха доста търпеливи тази година...
С моите писаници,
с моята новооткрита самотност.
С моят дъжд, който за пръв път харесвам,
и с киселата ми физиономия отразена в някоя сива, оловна локва...
С моят мазохизъм и моето неистово, сурово желание за живот.
С моето студено утро, в моят Септември.
See you soon...
P.S.
And I am back as the real me.
Forever not yours: ;-)
Bilyana L. Ruseva
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
