Tram observation

Беше дяволска жена. От тези, след които всички се обръщат. Можеше да спре времето с поглед. Навсякъде беше на мястото си. Създаваше впечатление, че винаги владее ситуацията. Дали знаеше, че е прекалено красива, за да е щастлива? И, че тази красота не е дар, а заем, срещу който плащаш много скъпо. Няма нищо хубаво в това всички да искат да са около тебе и че всеки се изкушава да те докосне. Не е здравословно някакси.
Тя гледаше разсеяно през прозореца на трамвая, намести очилата си, като не забелязваше чара, който разсипва наоколо. Точно три момчета я гледаха с отворена уста. С това се свиква... даже става отегчително.
И аз я гледах. Ей такива хора ме карат да си мисля на моменти, че има нещо бисексуално в мен. Рядко мъж може така да ме грабне. Мъжете отчайващо рядко са истински чаровни. Трудното при това влияние е, че те прищпорва да се справиш с много повече отколкото можеш да овладееш. И да, знаеш го от самото начало.
Трамваят се движеше много бавно. При все това, спря толкова внезапно, че разби сърцето ми. Тя тръгна, усмихната радостно.
Тогава видях момчето с розова роза в ръката. Не беше нищо специално. Даже беше леко грозноват. Но като видя усмивката й, усмихна се и той с тихия възторг на някой, който не може да повярва на собствения си късмет. Погледнах към нея набързо и да, този беше човекът, който я вълнуваше. По лицето й нямаше и следа от досегашната уморена скука. Слезе и му подари страхотна целувка. Беше като кадър от романтичен филм, на фона на подходящ ракурс и слънчева светлина.
Усмихнах се на любовта им. Беше толкова непосредствено красива, направи деня ми.




That I call a devil woman! One of those who make anyone turn their heads after her. She could stop time with one look. She belonged everywhere and nowhere. Leaved everyone under the impression she...
That I call a devil woman! One of those who make anyone turn their heads after her. She could stop time with one look. She belonged everywhere and nowhere. Leaved everyone under the impression she always controls the situation. I wondered if she knew she's too beautiful to be happy? And that that extreme beauty is not a gift but a loan, and in exchange for such a loan one pays monstrous interest.
There is nothing nice if everyone wants to be around you, nothing nice if everyone wants to touch you. It really isn't healthy.
She was looking absently through the window, reseating her glasses, ultimately never noticing the amounts of enchantment she was spreading around. Exactly three nearby standing men were looking at her with their mouths open. One reaches one's peace with that... it even starts to get dull from a moment on.
I was looking at her as well. People like this make me think there's something bi sexual in me. A man could rarely catch me up like that. Men are desperatlely seldom really charming. The difficulty with this influence is that it spurs you on to cope with more than you can handle. And yes, you know that from the very start.
The tram was moving very slowly. Nevertheless when it stopped it was so sudden, it broke my heart. She went, happily smiling. Then I saw the boy with a pink rose in his hand. He was nothing special. He was plain, really. But then he saw her and smiled with the modest exaltation of a person who couldn't beleive his own luck. I quickly looked at her, yes that was the one that moved her. There was no sign of the tired boredom she had in her eyes just a minute ago. She stepped down and gave him a great kiss. It was like a flash from a romantic movie, foreshortening the sun light.
I smiled at their love. It was so spontaneously beautiful. It made my day.

The Love Medley

На Г.Ж.

Никой няма да те е прегръщал като мен...

Ще те обичам повече от всеки,

ще целуна душата през очите ти,

и ти ще си свободен,

аз ще съм винаги наоколо за теб...

Ще те обичам повече от всеки.

Любов моя, един ден ще си спомниш,

когато всичко това свърши,

ние ще сме остарели...

Аз пак ще съм там и ще ти кажа,

как още те обичам.

Още те обичам.

Мога всеки ден да те обичам повече,

Любовта е повече от тази целувка.

Ще направиш ли тази стъпка с мен?

Ще достигнем ли повече от тази точка на пресичане?

Доведи гръмотевицата в живота ми

и огъня в очите ми!

Тогава ще има дни, в които

най-далечното ще бъде близо.

Светкавиците никога не са били тъй силни,

Нищо никога не е било тъй чудно, както ти

Дните, които споделяме са като съкровища,

както огънят е за човечеството...

Знам, че не те познавам,

но те искам повече от всичко...

Всеки има своя тайна,

но могат ли да я опазят?

Не, не, не!

Карам много бързо,

Вече не мисля, че знам как

да се забавя...

Къде си?

Чувствам те наблизо,

ето те!....

02.03.2010

Thanks to the authors of the originals - Mr. Gavin DeGraw, Mr. Freddy Mercury, Mr. Xavier Naidoo, Mr. Adam Levine.

A Satire*

A moment of spectacular incredibleness!
You think it's Magic,
and you feel
the world is finally appealing...

But yet,
The Grandeur is always swift,
and dreams don't ever really fulfill...

I've known the pain,
Ive been down on that road.
I've known the wrong,
I've been abominated to my soul...

For what is worth,
I know for sure
that these two hours of my path on Earth,
are never coming back for good.


* Conceited? Yes I am, for my endowments are unique, engaged and great.

Love Hurts

Любовта боли...

Любовта оставя следи,

Любовта ранява и вреди

всяко сърце,

несломено или слабо...

Много болка трябва да понасяш...

Много болка има там...

Любовта е като облак,

който те залива с дъжд и срам...

Любовта боли,

Да, любовта боли..

Аз съм млада, знам,

Но дори да е така,

Зная нещичко, или пък две,

Всичките научих ги от теб...

Наистина - научих много...

Любовта е като пламък,

който ни гори горещ...

От любовта боли.

Любовта боли.

Някои лъжат се, мечтаят щастие,

блаженство и единство.

Зная как злощастно те се заблуждават..,

Но мен не могат да излъжат,

Знам как любовта боли...

Аз знам, че не е вярно!

Знам, че не е вярно.

Любовта е като огън,

който изгаря ти сърцето...

Любовта боли...

Nazareth, 1976

Ruseva, Bilyana L.;

Bulgarian translation,

25.02.2010

NESSUN DORMA!

(ТЕНОР) Никой не спи!
Никой не спи!...
И ти, Принцесо,
в студената си стая,
звездите гледай,
За тебе те трептят с любов!
и със надежда...

Тайната ми в мен лежи.
Името ми никой няма да узнае!
Не!...Не!
На твойте устни само ще го прошептя,
когато утре светне пак денят,
целувката ми ще разчупи тишината
и ти ще бъдеш моя...

(ХОР) Името му никой няма да узнае...
Уви, той трябва да умре!

(ТЕНОР) Скрий се, Нощ!
И вий, Звезди!
Призори ще победя!
Ще победя!
Ще победя!

04.06.2008г.

Превод (от английски) на ария на Неизвестния принц Калаф из "Турандот"на Джакому Пучини.

Как се случва любовта?....*

Тази нощ е толкова различна.
Толкова обляна в смисъл нов.
Толкова осеяна със тръпки,
толкова изпълнена с любов.

Ти магия ли си? И какво се случва?
Малко съм напрегната, прости ми...
/Всичко става много бързо!/
Искам моят отпечатък върху ти!

Искам да си тук, ела наблизо,
Искам ноктите ми на гърба ти,
Искам да ми шепнеш много тихо,
Искам и дъхът ти да шуми в ушите ми...

Приближи се, докосни ме,
в тази нощ с фенери от звезди,
в тази нощ на сбъднато вълшебство,
твоите ръце - в косите ми.

07 Feb. 2010


*Заглавието е заемка от заглавие на текст на Руши Видинлиев изпълнен от Нина Николина и Калин Вельов
** U2 rulez!

To expose or to be exposed – that is the question?

На Антон

"Няма кой да пише в блога на Биляна Русева и това е проблем, който <следва да> се обсъди!"

След като безочливо наруших обещанието си да изпълня това пространство с нови публикации, с малкото (и леко самодоволно обяснение), че love has finally found me и с лозунги като: "интернет е враг номер 1 на личния живот", се завръщам (за малко) в началото на най-дългата работна седмица за тая година.

Тези дни се замислих за няколко неща, едно от които аквариумът като концепция и лайфстайл.

В офиса работя в аквариум, което позволява на всички да виждат леките ми бягства в мрежата. В социалните мрежи всеки гледа да се 'експоузне' възможно повече. Дума за риалити програмите (последното, за което прочетох беше порно реалити, което според мен беше изначалната цел на тоя жанр, която явно е вече постигната!) просто не ми се отваря... Но това, което вече съвсем ме потресе беше великолепното изречение на една продавачка в магазин за пердета: "Завеси хората все по-малко купуват!". Реплика, идеално синтезираща масовия стремеж към показност - и вършене на неща от крайно интимно естество не заради тях самите, а с единствената мисъл някой да те гледа и ти да изпитваш перверзното удоволствие от това.

Наскоро бях застреляна с въпроса защо не ми бил сменен рилейшъншип статуса във фб! (wtf?!), друг пък някой ме пита с крайно недоумление,:"Ама от тази екскурзия защо няма снимки!?" (публикувани във фб - б.а.) Експоузването вече не е въпрос на личен избор, tvoeto obkrajenie q iziskwa! Всеки опит за прайвъси бива грубо подигран и стъпкан от "информационното общество", което очаква като бащиния сам да ъплоуднеш подробостите от личния живот и да му спестиш неудобството да те пита. Забелязал ли си как вече много не си говориш с приятелите си - дори в чата? Задоволяваш се за прегледаш снимките във фб за да установиш кой къде е прекарал събота вечер и най-много да вмениш чувство на вина с 1 линия в Скайп гласяща: "Що не се обадихте, да ви таковам?"
Пък аз някакси си мисля, че никъде в длъжностната ми характеристика не пише, че съм длъжна да се съгласявам да ме снимат и публикуват (или нещо повече – сама да го правя) и, че съм се подписала и съответно отказала от тайната на личен живот. Странното е, че в началото чудовищните измерения на риалитито (да си проличи коя професия упражнявам – от широк смисъл) не ми правеше кой знае какво впечатление. Волно си пусках снимки, участвам и до момента (по-скоро условно) в около 100 групи , освен т’ва прекарвах минимум по час на ден да гледам какво са вършили предните дни всичките ми (прогресивно растящи през периода), но все от порядъка на стотици приятели.
Стремеж към повече лично пространство наблюдавам все по-често не само у себе си. Един приятел днес ми сподели колко неприятно му било изискването на френд листа да публикува снимки на бебето си. Френд листата не разбира отказа. Тя отказва да приеме отказа. Той не съвпада с концептуалността на френд листата. Соц. мрежата вече е не просто място, където да ‘разцъкаш”, тя е нещо като обществено задължение. Защото как моите приятели ще помнят, че аз съществувам, ако не се оповестявам тук там? Иначе... с тва работно време и тоя градски транспорт, закъде ми е социалния живот изобщо!? Новините вече черпят материал от риалитито, опитвайки се да наваксат мащабните му темпове на развитие. Порнографията в смисъл на тотално разкриване заравя всички останали начини за изразяване.
- Накъде „блъскат” нещата, колеги?! – драматично извиси глас лирическия аз.
В изявление на министър-председателя, непосредствено след като обявява, че България отказва да участва в европейския фонд за борба срещу глобалното затопляне с може би същата отчайваща тъпота заявява, че с оглед осигуряване на места в детските градини и поддържане на базата данни на националната статистика от следващата сутрин всички граждани получават фб име и автоматичен достъп, генериран, чрез ЕГН-то на съответния субект, вместо парола. Така следящите органи да не се замислят много-много к’ва ти е паролата, щото те и без т’ва трудно мислят. А моя приятел, дето не искаше да си показва бебето вече е длъжен да ъпдейтва профила му на всеки две седмици с актуални данни за ръста, теглото, и третото зъбче подкрепени със снимков материал.

Ъъъ.